— Има нещо във водата — каза той.
Грей отиде при него.
— Къде?
Преди Джейсън да успее да посочи, някакво голямо бледо ракообразно излезе от плитчините на брега. Беше с размерите на малко теле, с две големи щипки отпред и шипове по черупката. После „шиповете“ се смъкнаха от гърба на създанието и като че ли започнаха да остъргват черните водорасли от мокрите камъни.
Тъмна сянка се спусна от някакво скрито гнездо сред сталактитите и се приземи на върховете на кожените си криле, които свършваха с нокти. Остър клюн се стрелна и улови едно от хранещите се същества, после клъвна към друго.
Голямото ракообразно защити малките си и затрака с щипки към нападателя. Крилете отново се разпериха и само с един удар въздушният хищник се понесе нагоре — полетя в широка дъга, за да заобиколи гондолата. Размахът на крилете му бе около метър и осемдесет, тялото беше покрито с фини черни люспи. Главата приличаше на крокодилска, ако не се броеше подобният на сабя клюн.
— Този е по-дребен представител на вида — отбеляза Харингтън. — Кръстихме го Hastax volans, или „летящо копие“ на латински. Попадали сме на три пъти по-едри екземпляри. А бледият омар е Scalpox cancer, или рак орач.
— Какво друго има тук? — попита Пиърс.
— Какво ли не, цяла сложна екосистема. Още се опитваме да класифицираме повечето ѝ представители. Засега идентифицирахме над хиляда нови вида, от най-простите Lutox vermem.
— Вид тинен червей — намеси се Стела.
— ... до големия колкото слон Pachycerex ferocis.
Джейсън не можеше да скрие изумлението и ужаса в гласа си.
— Невероятно!
Грей знаеше, че партньорът на Харингтън доктор Хес е обиколил целия свят в търсене на биосфери в сянка и коренно нови форми на живот.
„И тук определено ги е намерил“.
— Това е първата по вида си среда — заяви Харингтън. — Уникална ксенобиологична екосистема.
Джейсън се намръщи.
— Ксенобиологична ли?
— Екосистема, основаваща се на биологични системи, които са чужди на останалия живот на планетата — обясни Стела, разкривайки познанията си по еволюционна биология. — Затова въведохме таксономична система за класификация, която включва в латинските имена X, за да покажем, че новите видове са ксенобиологични.
Джейсън не можеше да откъсне поглед от гледките долу.
Летящият хищник беше направил кръг и изглеждаше готов да се спусне отново към бледия Scalpox и малките му. Понесе се ниско над водата, раздвижвайки мъглата. От реката, сякаш привлечени от минаването му, се издигнаха светещи кълба с размерите на топки за боулинг. Джейсън повдигна за момент очилата си. Кълбата блещукаха в електрически нюанси в тъмното, подобно на светещите създания, живеещи в морските дълбини. Само че тези светещи примамки се издигаха от по-големи тела, скрити под водата — огромни, подобни на змиорки същества, които се виеха под повърхността.
Хищникът полетя през група светещи балони, като ги закачи с крилете си. Влязлата в допир плът закипя и пламна. Хастаксът се загърчи в агония и падна във водата. Джейсън гледаше как чудовищните змиорки се насочват към жертвата си.
Атаката му напомни за ловната техника на морския дявол, който също използваше светеща примамка, за да привлича храната си.
— Volitox ignis — назова Стела новия хищник. Гласът ѝ леко трепереше.
Джейсън бе взел достатъчно уроци по латински, за да си преведе.
— Плаващ огън.
— Те са едни от най-гадните обитатели тук. Телата са им като на питон, много са бързи под водата и хвърлят изгарящите си въдици, за да улавят плячката си във въздуха или по брега на реката. Освен това са невероятно плодовити и раждат огромен брой месоядни малки. На всичкото отгоре малките им се раждат със закърнели крайници, с които могат да излизат на суша. Няма спасение от тях.
— Освен това са много интелигентни — добави Харингтън. — Ловуват на групи и използват различни техники на засада. Дори акустичните ни оръжия са безполезни срещу тях.
Стела се намръщи.
— Изгубихме трима души при една от първите ни експедиции... преди да се научим да внимаваме.
— Това е един суров и чужд свят — заключи Харингтън. — Стратегиите за оцеляване, развили се тук, са хитроумни и ужасяващи.
Джейсън впери поглед към водата, която отново бе потънала в мрак и скриваше онова, което се спотайваше под повърхността.
„Май и на нас ще ни потрябват хитроумни стратегии за оцеляване“.