Харингтън махна към димящата вода.
— Екосистемата тук не се задвижва от слънцето или от фотосинтеза, а от химикали — от хемосинтеза. Всичко започва от хемоавтотрофни бактерии, които се хранят с водороден сулфид или метан, които пък непрекъснато се внасят в пещерната система от местната геотермална активност. Тези бактерии образуват дебели килими и играят същата роля като тревата на осветения от слънцето свят горе — на храна за живота тук.
— Но дори хемосинтезата не може да обясни напълно как се е образувало всичко това — каза Стела. — Както спомена баща ми, животът тук е ксенобиологичен, чужд на всичко, което откриваме на повърхността.
— С какво по-точно е чужд? — попита Джейсън.
— Животът в тази екосистема не е базиран на ДНК, а на вариант, използващ различен генетичен гръбнак — КНК.
Грей беше чул вестите от Калифорния, че синтетичният организъм на доктор Хес е с изкуствена КНК, при която обичайната захарна молекула на ДНК е заместена от някаква токсична комбинация от арсеник и железен фосфат. Явно тук беше източникът на този уникален генетичен елемент.
— И защо тази КНК е толкова е различна? — попита той.
— Именно в нея е всичко — отвърна Харингтън. — Ричард Доукинс описва нашата ДНК като себична, в смисъл, че еволюционният натиск принуждава нашите гени на първо място да се размножават. Ако трябва да опиша КНК, бих я описал като хищническа.
— Хищническа ли?
— Според проучванията ни тук, проверени лабораторно със синтетично създадени версии на КНК, тези гени са опортюнистични и много склонни към мутации, много повече от нашата ДНК, което позволява ускорена еволюция. КНК гените не са просто себични, а се стремят към тотално господство. Дори фенотипният израз на тези гени отразява основната им движеща сила, създавайки организми, които са изключително яки, издръжливи и приспособими. В каквато и ниша да ги поставите, те ще намерят начин да я завладеят напълно.
— И доктор Хес е експериментирал с такъв генетичен код, така ли? — попита Грей.
„Нищо чудно, че творението му се оказва толкова трудно за убиване“.
— Предупредих го да не работи в тази посока или поне да прави експериментите си тук, но той не ме послуша.
— Какво се е опитвал да направи?
— Кендъл смяташе, че може да овладее най-добрите характеристики на КНК и да я вкара в обвивка, която може да се използва за ваксиниране на застрашените видове — или може би на всички видове, за да ги направи по-издръжливи и приспособими, така че да оцелеят срещу глобалните сили, водещи ни към това шесто измиране.
— И това вграждане на КНК в нашата ДНК наистина ли е възможно?
— Да. В лабораториите, работещи с КНК, вече е доказано, че ксенобиологичните продукти могат да заместят почти всеки жив организъм. Така че да, теоретично е способно. Но има и огромен риск.
На Грей му бе достатъчно само да погледне дивия свят под гондолата, за да разбере тази истина.
— Професоре, казахте също, че имате теория как може да е започнал животът тук.
Харингтън кимна.
— На този етап е само предположение. Ако имах повече време, може би щях да успея да го направя по-обосновано.
— Каква е теорията ви?
— Помните ли как споменах, че тази пещерна система вероятно обхваща по-голямата част от континента?
— Чрез свързана система от реки, езера и ледени тунели.
— Недейте да говорите с такова съмнение. Макар че на повърхността Антарктида е замръзнала и на пръв поглед не се променя, на километри под леда тя е топла и влажна, с блата и мочурища, останали скрити в продължение на хилядолетия от света. Вземете например езерото Восток. То е голямо като някое от вашите Големи езера и два пъти по-дълбоко — и е останало изолирано петнайсет милиона години. Не забравяйте и геотермичната активност под леда. Знаете ли, че един мой колега, глациолог от Британската академия на науките, откри активен вулкан на почти километър под леда на Западна Антарктида с данни за течаща лава? Ето колко странно и чудно е истинското лице на този континент.
— Ако пещерната система наистина минава през целия континент, как това обяснява произхода на тази екосистема?
— Ако екстраполирате онова, което сме открили досега, най-общо тези тунели, изглежда, вървят към огромен кратер от другата страна на Източна Антарктида, в район, известен като Земя Уилкс. Той беше открит през 2006 година и диаметърът му е четиристотин и осемдесет километра. За да се получи кратер с подобни размери, Земята е трябвало да бъде ударена от метеорит, три пъти по-голям от онзи, който е унищожил динозаврите. Някои смятат, че този сблъсък може да е предизвикал третото масово измиране на Земята — измирането между перм и триас, довело до изчезването на почти целия морски живот и две трети от земния.