— Добре, но защо това е толкова важно?
— Първо, въпросният сблъсък може да е довел до образуването на тази пещерна система. После, с измирането на повечето видове, някое зърно на КНК може да е пуснало корени в тази празна ниша и да я е запълнило, оставайки в пълна изолация. Но този сценарий предлага и друга интригуваща възможност.
— Каква?
За изненада на Грей отговорът дойде от Джейсън.
— Панспермия.
Харингтън се усмихна.
— Много добре.
Грей беше запознат с теорията за панспермията, според която животът може да е бил донесен на Земята от метеорит, долетял отдалеч, за да засее този свят.
— Не забравяйте, че е нужна яка и издръжлива молекула, която да оцелее при дългото пътуване в космоса — напомни Харингтън.
— Като КНК — каза Грей.
— Именно. Но както споменах, това е само предположение. Макар и доста интригуващо. Възможно ли е тази биосфера в сянка да ни дава възможност да надникнем към някакъв друг свят, или най-малкото ни показва алтернативен генетичен път към живота?
В този момент гондолата се люшна и започна да се спуска, подобно на алпийски лифт, спускащ се към земята.
Беше твърде рано, за да приближават подстанцията.
— Това е Гърлото — каза Харингтън.
Грей погледна навън. Отпред широкият тунел се стесняваше като тясно гърло на бутилка. Гондолата се понесе в тесния проход, само на десетина метра над реката. Бреговете от двете страни излъчваха леко сияние, което продължаваше и във водата и разкриваше пред погледите им странни миди и стрелкащи се в плитчините сребристи форми. Животът в тези горещи води явно процъфтяваше.
Харингтън насочи вниманието му напред.
— По-рано попитахте откъде зная, че и други са открили тези тунели преди нашия екип. Вижте там.
Гондолата зави и пред тях се появи сива форма, издигаща се достатъчно високо, за да достигне тавана. Редица счупени сталактити бележеше движението ѝ в тези теснини. По- голямата част от издължения като пура корпус на подводницата се виждаше над повърхността на реката, подобно на някакъв изхвърлен на брега железен кит.
Когато кабината се изравни с подводницата, Грей видя емблемата върху кулата.
Черен кръст с бяла подводница.
— Германска — каза Харингтън. — От десета флотилия на Кригсмарине.
Нацистка подводница.
— По онова време тези тунели явно са били наводнени повече — обясни Харингтън. — Установихме, че германците са си пробили пътя с торпеда, но не са могли да продължат нататък. След това срутване затворило пътя зад тях и всичко замръзнало. Дори екипажът да е опитал да продължи пеша или със спасителна лодка, не ми се вярва да са стигнали много далеч.
Докато гондолата се носеше тихо покрай този надгробен паметник, Грей можеше само да си представя ужаса на попадналите в капана подводничари. Слава богу, коничната кула изчезна в мрака зад тях и кабината започна да се издига.
Гондолата измина няколко метра, после спря и се люшна под релсите. Харингтън дръпна червения лост, за да я подкара отново.
— Какво стана? — попита Грей.
Харингтън погледна назад в посоката, от която идваха.
— Дилан Райт. Явно е стигнал до контролния панел.
— Можете ли да я подкарате? — попита Грей.
Изведнъж без никаква намеса гондолата тръгна бавно назад, обратно към базата.
„Райт се мъчи да ни върне“.
Харингтън хвана някаква червена пластмасова ръчка на тавана и дръпна. Чу се силно изпукване и отново спряха.
— Освободих гондолата от кабела.
Очите на професора блестяха от ужас.
Бяха заседнали.
20.
30 април, 08:18
Боа Виста, Бразилия
Уплашена от внезапното нападение, Джена се сви зад една преобърната маса. Куршумите свистяха из кафенето.
Миг по-рано трима маскирани мъже бяха изскочили от кухнята с вдигнати автомати. В същото време предното стъкло се пръсна от стрелба от улицата.
Беше жива единствено благодарение на бързите рефлекси на Дрейк — още щом започна стрелбата, той изрита стола под нея, подхвана я, докато падаше, и я закри с тялото си. Един от другите морски пехотинци — Марлоу — преобърна тежката дървена маса, осигурявайки им временно убежище. Партньорът му Шмит стреля по нападателите.