„Боже мой...“
Преглътна с мъка, пое си дъх, превключи на задна и настъпи газта до дупка. Колата полетя назад.
Стена от пушек се носеше към нея.
Дори в това отчаяно положение знаеше, че не бива да позволи на облака да стига до нея. Спомни си всички онези овце, избити край Дъгуей. Опасенията ѝ се потвърдиха миг по-късно, когато един заек изхвърча от облака, направи два скока, падна и се загърчи.
— Дръж се, Нико!
Не можеше да набере достатъчно скорост на задна, така че рязко завъртя волана, обърна с поднасяне, от което изпод гумите се разхвърча чакъл, настъпи газта и излетя през отворения портал. Гледаше в огледалото как облакът я преследва.
Нещо черно се блъсна в капака на колата и тя ахна.
„Гарван“.
Черните криле потръпваха, докато птицата падаше настрани.
Още птици заваляха в храстите от двете страни на пътя, падаха мъртви от небето.
Нико изскимтя.
На нея ѝ идеше да направи същото, но единственото, което чуваше в момента, бяха по следните думи на горката жена.
„ Убийте ни... убийте ни всички“.
2.
27 април, 20:05
Санта Барбара, Калифорния
„Какъв късметлия съм.“
Пейнтър Кроу се взираше в силуета на годеницата си на фона на залязващото над Пасифика слънце. Тя стоеше на ръба на надвисналата над плажа скала и гледаше към Ринкон Пойнт, където неколцина сърфисти още се опълчваха на последните за деня вълни. От плажа точно под тях долитаха ревовете на пристанищните тюлени — през размножителния период територията им бе недостъпна за туристи.
Годеницата му Лиза Къмингс оглеждаше района с бинокъл. От своята позиция пък Пейнтър оглеждаше нея. Тя беше по жълти бикини под тънка памучна туника с колан на кръста. Прозрачната тъкан му позволяваше да се наслади на извивката на дупето ѝ, на бедрата, на дългите ѝ крака.
Загледан в нея, той стигна до категорично заключение.
„Аз съм най-големият късметлия на света“.
Лиза го изтръгна от унеса му, като посочи надолу.
— На този плаж правех проучвания за докторската си дисертация. Изучавах физиологията на пристанищните тюлени при гмуркане. Да беше видял малките им... толкова са сладки. Седмици наред следих по-големите с импулсни сензори, за да изучавам адаптирането им към гмуркане на големи дълбочини. Заключенията за човешкото дишане, наситеността на кислорода, издръжливостта и енергията.
Пейнтър пристъпи до нея и я прегърна през кръста.
— Знаеш ли, можем да направим проучване върху собствената си енергия и издръжливост в хотелската стая.
Тя свали бинокъла и му се усмихна, докато отмяташе с кутре от лицето си непослушен рус кичур. Повдигна въпросително вежда.
— Мисля, че вече направихме предостатъчно проучвания.
— Никога не могат да бъдат достатъчно подробни.
Тя се обърна и се притисна в него.
— Може и да си прав. — Целуна го леко по устните, след което се освободи от прегръдката му. — Но вече е късно и след час трябва да се срещнем с уредника, за да определим окончателното меню за вечерята.
Той въздъхна тежко и се загледа как слънцето се скрива зад хоризонта. Сватбата беше след четири дни. Щеше да бъде скромна церемония на един плаж, на която щяха да присъстват само най-близки приятели и роднини, след което имаше прием във „Фор Сийзънс Билтмор“ в Монтесито. И все пак с приближаването на съдбовния ден списъкът с детайлите сякаш само растеше. За да се спасят за няколко часа от хаоса, двамата бяха излезли на късна следобедна разходка по Карпинтерия Блъфс покрай брега с откритите поляни, осеяни тук-там с могъщи евкалипти.
В моменти като тези Пейнтър научаваше подробности за детството на Лиза и за корените ѝ тук, на запад. Вече знаеше, че е израснала в Южна Калифорния и е завършила Калифорнийския университет в Лос Анджелис, но сега, когато я виждаше в стихията ѝ — как си припомня, как разказва истории и просто как се пече под лъчите на родното слънце — любовта му към нея само се засилваше.
И как би могло да е другояче?
Тя бе истинско олицетворение на Златния щат — от дългата си руса коса до невероятно гладката кожа, която ставаше бронзова и при най-лекото докосване на слънцето. Но само най- безразсъдните биха приели, че качествата ѝ се изчерпват с външния ѝ вид. Зад тази красота имаше ум, пред който всичко бледнееше. Тя не само бе завършила с отличен успех медицинския факултет на университета, но и бе защитила докторат по човешка физиология.