— Пейнтър... — изпъшка Джена.
Директорът беше още навън.
— Заемам се — каза Дрейк. — Стой тук.
Надигна се и се опита да надникне през счупеното стъкло. Отвън се разнесе внезапно стакато на пистолет в рязък контраст с трясъка на автоматичната стрелба.
„Пейнтър отговаря на огъня“.
— Изглежда, е ранен — съобщи Дрейк, след като се скри зад масата. — Малкълм, Шмит, прикривайте ме и дръжте позицията.
И без да чака отговор, изскочи от прикритието. Двамата морски пехотинци откриха възпиращ огън, докато сержантът се хвърляше с главата напред през прозореца.
Джена посегна към раницата си и оръжието, за да помогне.
Докато пръстите ѝ се свиваха около дръжката, стрелбата вътре и отвън се засили. Един от противниците падна върху една маса; другите двама се скриха зад тезгяха и продължиха да стрелят от защитеното място.
Малкълм изруга и се приведе зад прикритието. Ухото му кървеше.
Джена се надигна и зае мястото му — всяко отслабване на ответния огън щеше да доведе до надмощие и в крайна сметка до победа на врага. Стреля с глока и принуди единия от неприятелите, който се канеше да се изправи, отново да се скрие зад тезгяха.
Използва мига, за да огледа кафенето. По пода лежаха тела, по плочките се разпълзяваха локви кръв. Тук-там забеляза движение. Някои от клиентите и сервитьорите бяха все още живи.
Но едно друго движение привлече вниманието ѝ.
Огледалото зад тезгяха бе улучено при първия залп, но в начупеното отражение в запазените парчета тя видя, че единият от противниците е коленичил и презарежда автомата си.
„Сега е моментът...“
Тя стреля отново към позицията на първия стрелец и извика на двамата морски пехотинци:
— Сега!
Нямаше време да обяснява, така че просто изскочи иззад масата и се хвърли към тезгяха с надеждата, че ще я разберат.
Разбраха я.
Малкълм и Шмит я последваха от двете ѝ страни, като стреляха по противника, който още представляваше заплаха. При тази плътност на огъня един куршум рикошира от ръба на металния стол наблизо, улучи неприятеля и той се просна на пода.
Джена стигна тезгяха и се метна през него с краката напред, плъзгайки се сред счупените чинии и пръснати прибори. През цялото време не откъсваше поглед от отражението на скрития враг. Той вече беше приключил с презареждането и се надигаше да помогне на партньора си.
Щом се появи, тя вече бе свила левия си крак и заби пета в носа му. Главата му отлетя назад със задоволяващо хрущене на счупени зъби и кост и той се свлече безжизнено на пода.
До нея Шмит застреля другия противник в ухото, докато той се опитваше да насочи автомата си напред.
След внезапния край на престрелката ушите ѝ продължаваха да пищят, заглушавайки битката отвън.
Малкълм приклекна до нея, а Шмит надникна в кухнята с насочен напред пистолет.
— Чисто! — извика след миг и се върна при тях.
Зачервен от ярост, Малкълм насочи пистолета си към лежащия в безсъзнание мъж на пода.
— Недей — каза Джена. — Може да ни потрябва.
Малкълм кимна.
— Аз ще го пазя — каза Джена. — Идете да помогнете на Пейнтър и Дрейк.
Ако се съдеше по засилващата се стрелба отвън, те бяха в беда.
08:20
— Обкръжават ни — каза Дрейк.
Пейнтър също го виждаше. Беше клекнал рамо до рамо с морския пехотинец зад металната кофа за боклук. Тя едва успяваше да ги предпази, докато стреляха от двете ѝ страни по тримата неприятели от другата страна на улицата.
За съжаление противникът имаше предимство. Покрай тротоара имаше паркирани коли, които осигуряваха добро прикритие и предостатъчно място за маневриране. От тяхната страна на улицата паркирането беше забранено.
Все пак, ако Дрейк не бе излетял през витрината на кафенето, Пейнтър вече щеше да е мъртъв.
Внезапната и навременна поява на сержанта принуди противника да отстъпи от улицата зад прикритието на колите. Но сега тримата се разделяха. Двама се затичаха приведени в противоположни посоки, а третият продължаваше да стреля непрекъснато и куршумите звъняха и рикошираха от кофата за боклук.
Дрейк и Пейнтър не можеха да помръднат. Само след секунди двамата стрелци щяха да заемат удобни за стрелба позиции.
— Ще те прикривам — каза Пейнтър, докато слагаше нов пълнител. — Върни се вътре. Опитайте да се измъкнете през задния изход.
Пейнтър забеляза, че в кафенето е станало тихо — но дали това беше добър знак, или лош?