Изведнъж от пръснатата витрина на кафенето отново избухна стрелба и куршумите се понесоха към паркираните коли от другата страна на улицата.
Хванат неподготвен, стрелецът отляво беше улучен във врата и се завъртя като пумпал, пръскайки струя кръв. Онзи отдясно пък получи куршум в челото.
Третият моментално се скри зад едно старо волво — нещата се бяха обърнали.
Дрейк се надигна и погледна към Пейнтър и раненото му рамо.
— Ние ще поемем последния — каза той и двамата му колеги кимнаха, докато излизаха навън. — Морските пехотинци сме тренирани за това.
Пейнтър не възрази.
— Опитайте да го заловите жив.
Сякаш усетил предстоящата си гибел, скритият зад колата мъж започна да вика — не на тях, а като че ли в телефон или радиостанция. Вероятно викаше за помощ или подкрепление.
Пейнтър долови няколко думи на испански, но останалото беше на някакъв неразбираем местен диалект. Една от испанските думи привлече вниманието му. Мъжът я повтори отново, този път по-настоятелно.
Mujer.
Пейнтър се напрегна и погледна назад към кафенето.
„Mujer“ означаваше „жена“.
— Къде е Джена? — попита той с внезапно разтуптяло се сърце.
— Вътре — каза Малкълм, без да откъсва поглед от волвото. — Там всичко е чисто.
„А може и да не е“.
Без да обръща внимание на опасността от стрелеца, Пейнтър се втурна към вратата и нахълта вътре. Хванал пистолета със здравата си ръка, той огледа масите и телата. Провери зад тезгяха, надникна в кухнята.
Откъм улицата проехтяха изстрели.
Миг по-късно Дрейк нахълта в кафенето. Изглеждаше поразен и уплашен, лицето му разкриваше дълбоките чувства отвъд простата загриженост за другар от екипа.
— Джена?
— Няма я. — Пейнтър кимна към улицата. Имаха само един шанс да открият кой я е отвлякъл. — Какво стана с третия стрелец?
Дрейк разбра смисъла на въпроса му и пребледня още повече.
— Самоуби се.
Пейнтър пое дълбоко дъх.
„Значи сме я изгубили“.
08:22
Светът се връщаше на вълни от болка. Мракът се пръсна в светлина, която бе твърде ярка, в звуци, които бяха твърде силни. Джена вдигна глава от друсащия се под на микробуса, при което болката отново я прониза от една точка над слепоочието до шията.
„Оу...“
Тя сподави стона си, за да не привлече вниманието на похитителите си. Сърцето туптеше в гърлото ѝ. Направи бърза преценка на положението. От мястото си на пода виждаше единствено минаващите покрай прозореца горни етажи на сградите и преплетени жици.
По бузата ѝ се стече струйка гореща кръв.
Спомни си засадата и гневът потисна ужаса, който се мъчеше да смрази самоконтрола ѝ. Беше клекнала зад тезгяха и гледаше как Малкълм и Шмит заеха позиции до витрината и започнаха да стрелят към отсрещната страна на улицата. Оглушителните гърмежи прикриха приближаването на нападателя откъм кухнята. Единственото предупреждение бе лекото сладко ухание.
Обърна се и видя тъмнокожа жена с тъмни очи, присвита на метър от нея. Босите ѝ крака бяха поставени съвършено между стъклата по пода — не за да не се пореже, а за да не се издаде.
Преди Джена да успее да реагира, жената се хвърли напред и замахна мълниеносно. Дръжката на пистолета й се стовари върху главата на Джена. За миг пред очите ѝ блесна ослепителна светлина, после сякаш пропадна в някаква черна дупка.
„Колко време съм била в безсъзнание?“
Едва ли беше дълго. Не повече от една-две минути.
Жената от мястото до шофьора се обърна. Дълга черна коса обрамчваше мрачно красиво лице. Кожата ѝ бе с цвета на карамел, черните очи сияеха. Въпреки това в тези красиви черти се долавяше заплаха, от стиснатите пълни устни до пронизващия стъклен поглед. Джена все едно се изправяше срещу студеното самообладание на пантера на дърво, показваща природата в най-красивата ѝ — и смъртоносна — страна.
Искаше ѝ се да избяга от този поглед, но въпреки това му отвърна. Не че можеше да направи нещо повече. Китките и глезените й бяха закопчани.
Ясен звън прекъсна сблъсъка. Жената се обърна и шофьорът ѝ подаде мобилен телефон.
— Oui — каза тя с глас, копринен като кожата й. Заслуша се, после хвърли поглед към Джена. — Oui, j’ai fini.
Джена знаеше, че темата на разговора е тя. Някой искаше да се увери, че е заловена или че най-малкото един от американците е взет в плен. Опита се да подслуша останалата част от разговора, но не знаеше френски. Въпреки това можеше да се досети кой е човекът от другата страна.