Кътър Елвс.
Очевидно беше държал под наблюдение хотела, за да провери дали някой няма да тръгне по следите, оставени от Ейми в Боа Виста. Или пък милата собственичка не беше чак толкова „мила“, колкото изглеждаше, и бе съобщила за американците. Така или иначе, Кътър беше наредил на свой екип да заловят един от тях, за да може да го разпита и да открие доколко знаят за него и за действията му.
Водеше се мъртвец и несъмнено искаше да си остане такъв за света.
Микробусът излезе от централната част на Боа Виста и увеличи скоростта. Джена погледна през рамо. Боеше се за Дрейк и останалите. Дали бяха оцелели в престрелката? Молеше се да е така, но нямаше надежда, че ще успеят да я проследят.
Отново се обърна напред и осъзна суровата истина.
„Сама съм“.
След няколко минути микробусът наби спирачки и Джена се плъзна напред. Успя да се надигне. През предното стъкло се виждаше бедняшки квартал със сбутани бараки, построени от подръчни материали. Но не това беше крайната цел на похитителите ѝ.
На отъпкана площадка чакаше стар хеликоптер. Перките му се въртяха, бе готов за излитане.
Джена се отчая.
„Къде ме водят?“
08:32
Кендъл стоеше на прага на лабораторията от Ниво 4, в която работеха неколцина техници в предпазни костюми с жълти маркучи за въздух, закрепени за стената. Преди малко Кътър се бе отдръпнал да говори по телефона. Кендъл дишаше дълбоко и все още се мъчеше да реши дали да помага на кучия син, или не.
„Ако не го направя, целият свят може да бъде унищожен.
Но ако го направя, няма ли крайният резултат да е същият?“
Вървеше по острието на бръснач, решението му зависеше от въпрос, на който нямаше отговор. Какви бяха плановете на Кътър за синтетичната пВПЧ? Спомни си будещото тревога описание на съвършената празна обвивка.
„Троянски кон... съвършена генетична система за доставка“.
Кътър определено смяташе да напълни този троянски кон — но с какво?
„Мога ли да му се доверя, че никой няма да бъде убит от онова, което възнамерява да сложи в празната обвивка?“
Мислите му препускаха. Беше благодарен на онзи, който се беше обадил и му бе дал допълнително време да вземе решение. Използва забавянето да разгледа изолираното помещение. Подобно на основната генетична лаборатория зад него, лабораторията от Ниво 4 беше оборудвана с най-модерната техника за ДНК анализ и манипулиране на гени. До отсрещната стена имаше голям хладилник със стъклени врати, пълен с епруветки.
Побиха го тръпки, когато се опита да си представи какво има в тях. Но онова, което го ужасяваше най-много, бяха четирите помещения от двете страни на хладилника. Всяко от тях имаше различно медицинско оборудване. Разпозна прост рентгенов апарат в едното и компютърен томограф в следващото. В последните две имаше скенер за ядрено-магнитен резонанс за изследване на тъканите в дълбочина и ПЕТ, или позитронно-емисионен томограф — скенер за получаване на триизмерни изображения на биологични процеси.
Наличието на тези уреди не оставяше никакви съмнения.
Кътър бе преминал към опити върху животни.
Но колко напреднали бяха тези опити?
Кътър свърши разговора. Изглеждаше по-отпуснат, сякаш бе чул добри новини.
— Изглежда, скоро ще си имаме гост. Но преди това имаме много работа, нали, Кендъл?
И повдигна вежда в очакване на отговор.
Кендъл погледна към лабораторията.
— И се кълнеш, че ако сътруднича, ако те науча на техниката ми, никой няма да умре?
— Мога да ти обещая, че онова, за което смятам да използвам техниката, изобщо не е смъртоносно. — Кътър се намръщи, сякаш беше доловил недоверието на Кендъл. — Може би една кратка обиколка ще успокои терзанията ти. Няма да отнеме повече от няколко минути.
Завъртя се кръгом и тръгна.
Кендъл забърза след него, повече от щастлив от допълнителното забавяне. Матео го по следва като вездесъща сянка.
— Къде отиваме? — попита Кендъл.
Кътър се обърна и се усмихна. На лицето му беше изписан момчешки ентусиазъм.
— На едно чудно място.
Докато Кътър се обръщаше, Кендъл забеляза скованото му ляво рамо. Представи си огромните белези от тази страна — напомняне, че въпреки външната показност момчето отдавна го няма. То беше умряло преди цяла вечност в онази африканска савана. Останал бе само суров и ексцентричен гений с мрачни амбиции, дълбоко огорчен от света.
Излязоха от основната зала и продължиха по дълъг естествен тунел. Доколкото можеше да се прецени, отиваха към средата на платото.
Кътър вървеше до Кендъл.