— Ние с теб си приличаме.
Кендъл не си направи труда да възрази.
— И двамата сме загрижени за планетата, тревожим се за посоката, в която върви. Но докато ти търсиш начин да запазиш статуквото, аз смятам, че светът е отишъл твърде далеч. Човекът е неспособен да поправи онова, което е причинила индустрията. Станали сме твърде лакоми, а в същото време полезрението ни се стеснява все повече и повече. Запазването е изгубена кауза. Защо да спасяваш един или друг вид, когато цялата екология се срива пред очите ти?
— Именно такова бедствие се опитвах да предотвратя в Калифорния — възрази Кендъл. — Исках да създам решение за цялата система.
Кътър изсумтя пренебрежително.
— Като се опитваш да внесеш издръжливостта и приспособимостта на КНК в различни видове като цяло? Всъщност просто крадеш от една биосфера, за да запазиш друга, която умира.
Кендъл се вцепени. Значи Кътър знаеше какво се опитва да постигне. Научният термин беше улеснена адаптация — подсилване на ДНК, така че видът да бъде по-устойчив на заболявания или по-издръжлив в неблагоприятна среда. Кендъл отказваше да се извинява за работата си. Изследването му имаше потенциала да защити много видове срещу предстоящите бедствия, но трудът му все още бе в начален етап. За съжаление онова, което беше създал дотук, бе грубо, опасно, поглъщащо всичко, до което се докосне, унищожаващо всяка попаднала му ДНК.
И изобщо не биваше да излиза на свобода.
Гневът му пламна отново.
— И какво предлагаш да правим? — остро попита той. — Нищо ли?
— Защо не? Просто да се махнем от пътя на природата. Тя е най-големият изобретател. Ще ни преживее. може би не във формата, която ти харесва или която познаваш. В крайна сметка еволюцията ще запълни всички празнини, останали от измирането. И петте предишни измирания са предизвикали еволюционна експлозия след това. Вземи например човечеството. Динозаврите са измрели, за да можем да се издигнем ние. Новият живот може да израсне единствено чрез смъртта.
Кендъл беше чувал достатъчно често тази основна догма на Тъмен Едем и беше наясно с основния й смисъл.
— Голямото измиране съдържа в себе си обещанието за нов живот.
Кътър кимна.
— Да. Началото на нов Едем. Нов Рай.
От страстта в гласа му си личеше, че очаква с нетърпение това да се случи.
Кендъл въздъхна.
— В разсъжденията ти има един фундаментален недостатък.
— И какъв е той?
— Измирането е бързо. А еволюцията — бавна.
— Именно. — Кътър спря и за момент на Кендъл му се стори, че ще го прегърне. — Точно така! Измирането винаги е по-бързо от еволюцията. Ами ако можем да ускорим самата еволюция?
— Как?
— Ще ти покажа.
Бяха стигнали до дебела стоманена врата, която блокираше тунела. Кътър извади магнитна карта.
— Трябва да се тревожим не за запазването на живота, който е бил, а да се съсредоточим върху отглеждането на онова, което ще дойде.
— Но откъде можем да знаем какво ще дойде?
— Ще го създадем. Ще насочим еволюцията към новия генезис.
Изуменият Кендъл не знаеше какво да каже.
Кътър прекара картата през електронната ключалка и дебелите резета бавно започнаха да се прибират.
— Това е невъзможно — прошепна Кендъл, но дори той не можеше да убеди сам себе си. Генното инженерство и синтезът на ДНК вече бяха стигнали до този праг.
— Няма невъзможни неща — възрази Кътър, докато отваряше вратата. — Вече не.
Ярката дневна светлина нахлу в полутъмния тунел, съпроводена от сладък меланж от аромати, примесен с познатата мускусна миризма на глина и гниещи листа. Привлечен от светлината и свежия въздух, Кендъл с готовност последва Кътър навън на металното скеле, стърчащо от отвесната скала.
Стъпи върху металната решетка и погледна нагоре към синьото небе. Намираха се на около четири и половина метра от ръба на огромна дупка. Стените бяха терасирани на различни нива с градини, в които цъфтяха орхидеи, бромелиади, увивни растения и цветя с всевъзможни цветове и размери. До всяко ниво можеше да се стигне по път, който се виеше на спирала покрай стените.
Кендъл гледаше как електрическа количка за голф се движи безшумно по пътя към тях — мина през портал, който се отвори автоматично пред нея. На оградата имаше жълт триъгълен знак с черна светкавица, показващ, че по бариерата на всяко ниво тече ток.
Тревогата задуши краткотрайното му възхищение.
Кътър започна да оглежда стената, сякаш търсеше бурени във фантастичната си градина.
— А — рече след малко. — Ето там долу. Ела и виж сам.