— През този ад! — попита Джейсън, като нарочно наблегна на последната дума.
— Може да използва транспортьорите — кисело каза професор Харингтън. — Намираме се само на километър и половина от станцията.
„И на пет километра от Задния изход“ — помисли Грей.
Професорът прегърна дъщеря си. Страхът и тревогата прорязваха по лицето му още по- дълбоки бръчки. Тя се облегна до него, разтревожена не по-малко.
Светлината постепенно отслабваше. Отначало Грей си помисли, че му притъмнява от собствения му ужас, но Ковалски изруга и почука очилата си.
— Когато гондолата се откачи, връзката със захранващия кабел също се прекъсна — обясни Харингтън. — В момента караме на акумулатори.
— Още колко време ще издържат? — попита Грей.
— Два часа в най-добрия случай.
Грей поклати глава. Не искаше да седи тук в тъмното и да чака, докато екипът на Райт ги открие в мъртвата гондола.
— Ами немската подводница? — обади се Джейсън. — Тя е само на двеста метра зад нас. Има ли начин да стигнем до нея? Може би в корпуса ѝ има дупка?
Стела се освободи от прегръдката на баща си, отиде при люка на пода и го отвори. Вътре имаше навита метална стълба.
— Ако дръпнеш червения лост, отдолу ще се отвори авариен изход и стълбата ще се спусне. Би трябвало да стигне до земята.
— Няма начин да сляза долу — заяви Ковалски.
Харингтън като че ли споделяше мнението му и погледна с безпокойство дъщеря си. Въпреки това се обърна и отвори друг шкаф до стената. Вътре имаше три подобни на пушки оръжия с два пъти по-широки цеви от тези на пушките 12-и калибър.
— Насочени акустични излъчватели — обясни той. — Използват серия от дискове в цевите, за да усилят импулса, и по този начин създават еквивалент на акустичен куршум.
— Дай ми истински куршуми — изсумтя Ковалски.
Харингтън не му обърна внимание.
— Освен това могат да предават говор или да действат като насочен микрофон. — Потупа нещо, което приличаше на оптичен мерник. — Добавих инфрачервени фенери.
— И могат ли тези акустични пушки да ни защитят? — попита Грей.
— В повечето случаи. Не са мощни като по-големите акустични оръдия, но ще накарат повечето животни да побягнат. Трябва обаче да внимавате. Кинетичният откат е достатъчно силен, за да те събори по задник.
Грей взе една пушка и я разгледа внимателно. След като приключи, я предложи на Ковалски, който я изгледа, все едно му даваха гърмяща змия. Джейсън пристъпи към тях и я взе.
Стела също взе една пушка.
— Тя е добър стрелец — с гордост отбеляза Харингтън. — Тези проклети неща ми причиняват мигрена, когато се опитвам да ги използвам.
Грей взе последното оръжие и го метна на рамо.
Харингтън не беше приключил: отвори люка, водещ към купола под гондолата, клекна и бръкна вътре. Когато се изправи, държеше по-познато оръжие, като се напрягаше под тежестта му.
— Чух какво казахте — обърна се към Ковалски. — Реших, че ще предпочетете това.
Ковалски се ухили, взе картечницата М240 от професора и я гушна като бебе. Клекна до люка, измъкна дълга лента патрони 7.62x51 мм и я метна на раменете си като някакъв смъртоносен шал.
Изправи се и изпъчи гърди.
— Така вече бива.
Джейсън погледна стълбата, внезапно обхванат от съмнения за мъдростта на плана.
— Значи ще се опитаме да стигнем до немската подводница?
— Не — каза Грей. — Ако ни открият, ще се окажем в капан в нея. А дори Райт да ни пропусне, екипът му ще стигне пръв до подстанцията.
— Тогава накъде отиваме? — попита Джейсън.
Грей се сети един стар афоризъм на Чърчил.
„Ако минаваш през ада, не спирай да вървиш“.
И посочи напред.
— Ще се опитаме да се доберем до Задния изход.
Усмивката на Ковалски помръкна и се смени с обичайната му намръщена физиономия.
— И как ще го направим, по дяволите?
Грей нямаше по-добро предложение — но някой друг имаше.
— Знам какво трябва да направим — каза Харингтън, макар че отново не звучеше особено радостно. — Но въпреки това ще се наложи да повървим.
13:22
Адът ставаше съвсем реален във всяко отношение.
Джейсън се спусна предпазливо по люлеещата се стълба, метнал акустичната пушка на гръб. След като напусна гондолата, суровият свят го погълна.
Всяко вдишване донасяше вонята на сяра, бълвана от вулканичните сили под този свят. Усещаше зловонието в корена на езика си, влажната жега изгаряше кожата му, а от всяка пора по кожата му избиваше пот. Безмълвният преди свят сега беше изпълнен с шепот, скърцане, крякане, плясък на вода, постоянно тихо бръмчене на насекоми и смътно усещане за отразяващи се от стените ултразвукови сигнали, излъчвани от живите същества тук.