Той понижи глас и сложи ръка на рамото на Пул. Пул я махна. Уорник обаче продължи, все едно нищо не се е случило:
– Ако се окаже, че той наистина е замесен в цялата работа, винаги ще се намери време за правосъдие. Няма причина да работите по тази линия на разследването конфиденциално, да се уверите, че сте си подредили всички факти правилно, и чак тогава да оповестите нещата. Именно това би било отговорният начин на действие.
– Това не е Сам.
Думите бе произнесъл Наш. Беше застанал до стъклото и гледаше към стаята за разпити.
– Мислите му се лутат, неорганизиран е… изглежда така, сякаш не е спал с дни. Дори когато жена му бе убита, пак не изглеждаше така. Ако му отнемете случая, това ще го довърши.
– Този човек вече е свършен – отвърна Пул.
– Той има нужда да разгадае загадката. Нужно му е усещането, че е приключил с това.
– Какво предлагате?
Наш сви рамене.
– Дайте му книгите. Така де, дневниците.
– Те са доказателство. Нещо повече – доказателство, което може да инкриминира самия него. В никакъв случай не мога да му ги дам. Ще ги дам на профайлърите в Куонтико – ако изобщо има нещо в тях, те ще го изровят.
Далтън и мъжът от кабинета на кмета си размениха погледи, после Далтън каза:
– Можем да ги дигитализираме и хората ви да имат копия от тях след няколко часа. Сам също може да ги погледне. Ще му кажем, че ако иска да прегледа дневниците, ще се наложи да ги чете тук, в управлението – без да е под арест, ще остане тук по собствена воля. Ако изрови нещо – чудесно. Да стои тук, където ще можем да го наблюдаваме. Това ще даде време на хората ви да осмислят онова, което сте открили в Южна Каролина.
В стаята за разпити ръцете на Портър отново бяха върху масата, с преплетени пръсти. Устните му все още се мърдаха в беззвучен разговор с невидим събеседник.
Телефонът на Наш иззвъня. Той излезе в коридора, за да приеме обаждането.
– Това устройва ли ви, агент?
Пак беше Уорник.
Телефонът на Пул също зазвъня. Той го измъкна от джоба си и погледна дисплея.
Специален агент Хърлес.
Пул вдигна пръст:
– Извинете, трябва да отговоря.
Хърлес дори не го изчака да каже „ало“.
– Имаме още едно тяло, което отговаря на modus operandi на Бишъп. Жена в гробище тук, в Чикаго. Гробището е „Роуз Хил“. Един от екипите ми вече е на път. Портър на сигурно място ли е?
Пул хвърли поглед към човека в стаята за разпити.
– Да.
– При мен пристигат доклади от Грейнджър в Южна Каролина, от затвора в Ню Орлиънс и от Агенцията за контрол на заболяванията в Чикаго. Координираме всичко тук, в полевия офис. Когато приключите с местопрестъплението, ще ми е нужен докладът ви.
– Да, сър.
Хърлес затвори.
Наш се върна в стаята. Лицето му беше пребледняло. Погледна към Далтън, след това към Пул:
– Имаме още един труп.
– Току-що разбрах. Тръгвам натам незабавно – отвърна Пул.
Наш издиша рязко и се обърна към шефа си:
– Сър, докато преместим жертвата, Червената линия трябва да бъде затворена. Трябва да се уведомят пътниците.
Пул се намръщи:
– Червената линия на метрото? Трупът е открит в гробище!
Наш пребледня още повече.
– Обаждането, което получих, беше за тяло, открито на релсите на Червената линия близо до „Кларк“. Оставена е в характерна поза. На земята до нея има три бели кутийки, овързани с черна лентичка.
7.
Наш
Ден пети, 06:13
Детектив Брайън Наш паркира частично реновирания си шевролет, модел 1972-ра, зад една линейка, спряла на Лейк Стрийт близо до „ЛаСал“, изрови табелката „Полиция“ и я сложи на таблото, така че да се вижда през предното стъкло. Клеър му се бе обадила преди няколко минути, за да го информира за последните събития. Все още беше на линия.
– Сигурни ли са? – изрече той в телефона, преди да изключи от скорост. Държеше свободната си ръка над решетката на климатика – въздухът, който духаше оттам, не се отличаваше кой знае колко от студения вятър, който идваше откъм езерото.
– Малтби от Агенцията за контрол на заболяванията каза, че са пуснали тестовете два пъти, преди да говори с мен – отвърна Клеър. – Спринцовката, която открихме забита в ябълката в шкафчето на Ъпчърч, съдържа чиста проба от вируса на ТОРС, с лабораторно качество.