Бишъп излезе от автомобила и закрачи към една от пейките досами брега. Вдъхна с пълни гърди соления есенен въздух, наслади му се за миг, след което седна до някакъв човек, който четеше сутрешния вестник. Заглавието на първа страница гласеше: „ЧИКАГСКИЯТ ДЕТЕКТИВ ПО СЛУЧАЯ У4М ОСВОБОДЕН, ОТСТРАНЕН ОТ РАБОТА ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ“.
Мъжът до него прелисти страницата и кръстоса крака. Беше облечен в пуловер с най-безумната шарка на червени и зелени ромбове. Носеше очила, които го правеха по-възрастен, отколкото беше. Когато вдигна поглед от вестника и се загледа в разпенените океански вълни, ги свали и ги остави да се люлеят на гърдите му, окачени на сребърна верижка.
– Прекрасна гледка.
Бишъп потисна желанието си да се усмихне:
– Изглеждаш ужасно.
Мъжът сви рамене:
– Мислех, че може да ми помогнеш да си взема сбогом с д-р Виктор Уитънбърг, преди да изгоря това извращение. – Той сложи отново очилата на носа си. – Виж, тези почнаха да ми харесват.
– Радвам се да те видя, баща ми.
– И аз теб, Ансън. – Той погледна часовника си. – Подранил си с дванайсет минути.
– Съжалявам – отвърна Бишъп, преди да осъзнае, че всъщност това не беше упрек; просто баща му изтъкваше колко е часът.
Баща му махна с ръка пренебрежително. Сгъна вестника и го остави на пейката между тях, но продължи да гледа към водата.
– Гордея се с теб, сине. Знам, че това е нещо, което не съм ти казвал толкова често, колкото е трябвало, докато растеше, но наистина се гордея с теб. Горд съм, че израсна именно такъв и постигна толкова много. – Той потупа вестника. – Всички тези хора, които отстрани. Светът е по-добро място заради теб.
– Светът е една огромна помийна яма.
– Вече по-малка.
– Може би.
Бащата на Бишъп посочи вестника:
– Не видях да споменават за телата в нашето езеро. Поне не и в пресата.
Погледът на Бишъп откри една платноходка на около половин километър от брега. Поклащаше се във водата в близост до стария фар на малкия каменист остров.
– Клозовски каза, че са идентифицирали господин Картър, Уелдърман и Стокс. Подозират, че едно от оставащите е на Огълсби, но нямат ДНК, с която да го сравнят. Още се чудят кои са другите двама, поне засега.
Бащата въздъхна.
– Майка ти беше доста темпераментна тогава.
И двамата замълчаха. След малко Бишъп каза:
– Успя ли да ѝ простиш? За това, че избяга с госпожа Картър и Кърби?
Той се замисли, после кимна:
– Мисля, че и двамата осъзнавахме, че връзката ни е приключила. Бяхме заедно заради теб, не заради самите себе си. А „лепилото“, което държи една връзка, трябва да е по-силно. Ако нещата не бяха приключили по този начин, можеше аз да се превърна в номер седем в онова езеро. – Той побутна ъгълчето на вестника и се ухили: – Ако вече не си ме убил в онази твоя книжка. Умното ми момче.
– Изглеждаш ужасно в коледни цветове, Джералд.
Бишъп и баща му погледнаха вляво. Не бяха я чули да се приближава.
– Здравей, майко – каза Бишъп.
Беше облечена в пуловер на „Джей Крю“ върху рокля от „Лофт“. Беше се изрусила. Цветът ѝ отиваше.
Тя погледна към океана и се усмихна:
– Прекрасно е, Джералд. Не мога да разбера защо досега не си ни казал за това място.
– В момента се подвизавам като Уорън. Уорън Крей. Преместих се тук година след Симпсънвил. Пробвах да се установя и на други места, но нещо в океана винаги ме е привличало. Държа малко магазинче за антики в града. Скоро ще станат дванайсет години. Тих и спокоен живот. Харесва ми.
– И аз не бих се отказала от тих живот – каза тя.
Бащата се изправи и я огледа:
– Изглеждаш много добре.
Майката се усмихна и го прегърна:
– Ти също. Доста време мина.
Някой наду клаксон зад тях. Три дълги изсвирвания. Всичко друго, но не и тихо.
Един голдън ретривър, който тичаше наоколо, излая два пъти.
Бишъп познаваше този клаксон.
– Не само аз съм подранил днес.
Тримата се обърнаха и загледаха как през паркинга към тях се приближава бял „Форд Мустанг“ с черна ивица през средата. Колата спря до ниската ограда на няколко метра от пейката. Винсънт Уейднър слезе от шофьорското място и се протегна.
– Трябваше да ми дадат ток, за да я запаля. Акумулаторът беше заминал, понеже тази красавица тук стоя в склада бая време. Щом се качихме на магистралата обаче, направо полетя.
Бишъп се изправи, заобиколи пейката и се приближи към него.