– Аз съм немногословна личност – силен и мълчалив. Тя ме разбира. Ето защо винаги ме разсъблича с поглед.
– Това ли правят очите ѝ?
– Затова ме нарича „Пол Заведи-ме-пред-олтара“.
– Не ти вика така!
– Тя – не, но очите й…
– Може да има нужда от очила.
– В погледа ѝ пламтят звезди и фойерверки – отвърна Пол. – Тя говори за мен с другите момичета.
– Ти пък откъде знаеш?
– Че за какво друго ще си говорят? Ако ме докопа насаме в онзи хамбар, един господ знае какво ще направи.
– По-добре пий повече течности.
Пол притихна за момент, после продължи:
– Виждал ли си истинско момиче голо?
– Не – отвърнах аз, като че ли прекалено прибързано. Но за сметка на това бях виждал жена и преди да заспя онази нощ, дълго се питах къде ли е госпожа Картър точно в този момент и колко ли далеч от дома си се е залутала.
13.
Наш
Ден пети, 09:01
Полевият офис на федералното бюро за разследване се намираше на Рузвелт Роуд 2111, на около десетина минути от чикагската полиция. Наш караше своето шеви. Един от мъкнещите кашони феберейци му беше предложил да го закара, но той не можа да се застави да приеме. Всичко това му изглеждаше нередно.
На приземния етаж се регистрира при охраната, предаде основното и резервното си оръжие и получи посетителски пропуск, след като го снимаха и го прекараха през металдетектор. Пул му бе казал да се яви в конферентната зала на четвъртия етаж.
Наш не бе сигурен какво точно очаква, но определено не това, което завари. Конферентна зала С се разпростираше на поне неколкостотин квадратни метра. Седалките бяха разположени амфитеатрално на дузина редици и гледаха към подиум, зад който имаше огромни, от земята до тавана, видеомонитори. Те до един показваха триизмерно изображение на логото на ФБР, бляскащо под анимирана светлина. Наш беше подранил с десет минути, затова нямаше и следа нито от Пул, нито от шефа му. Поне двайсетина агенти обаче се бяха разпръснали из различните краища на залата.
Наш не позна никого, но те със сигурност го разпознаха. Гласовете стихнаха. Но мъжете не се притесняваха да го зяпат. Наш потисна натрапчивото си желание да им помаха, приближи се до импровизирания бюфет до вратата и си наля кафе, след което седна на третия ред и зачака, докато залата продължаваше да се пълни с народ.
Точно в девет часа лампите над главата му угаснаха и двете врати се затвориха автоматично. Наш очакваше едва ли не на екраните да започнат да се въртят трейлъри за предстоящите филмови премиери. Вместо това специален агент Хърлес влезе от една вратичка встрани. Стаята потъна в тишина.
– Разбирам, че повечето от вас са нови в това разследване, но не разполагаме с време за разяснения. Тази сутрин имаме още четири нови тела – три тук, в Чикаго, едно в Симпсънвил, Южна Каролина. Детектив Сам Портър е задържан и в момента е под наблюдение в чикагската полиция.
За голяма изненада на Наш неколцина от агентите се зарадваха, като чуха това. Един-двама изръкопляскаха.
Хърлес не им обърна внимание.
– Агент Пул ще ви съобщи повече подробности.
Пул влезе от същата вратичка, която бе използвал и Хърлес. Незнайно как бе намерил време да се избръсне и да облече друг костюм. Държеше дистанционно и когато натисна бутон, екраните зад гърба му оживяха.
Четири тела.
– Всички жертви са открити поставени в една и съща поза – на колене, с ръце, събрани пред гърдите, все едно човекът се моли. Лявото око, лявото ухо и езикът на всички са били отстранени с хирургическа точност и поставени в бели кутийки, вързани с черна лентичка, които са поставени до всяко тяло. Освен в случаите с Гюнтер Хърбърт и Либи Макинли, Бишъп винаги е изпращал кутийките по пощата в рамките на една седмица. В близост до всяко тяло открихме изписано „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“.
Пул се придвижи към левия край на подиума и посочи двете жертви на снимките зад гърба му.
– Първата жертва е открита в гробището „Роуз Хил“. Втората – върху релсите на Червената линия на метростанция „Кларк“. Пръстовите отпечатъци и на двете са премахнати по химически път. Към момента самоличността им е неизвестна.
Той премина към третата жертва.
– Този човек бе идентифициран като Том Ланглин, бивш инспектор към пожарната в Симпсънвил. Нашият извършител го е поставил на стъпалата на съдебната палата, напълно открито. Ланглин е авторът на доклада за пожара в къщата на Бишъп.
– Искаш да кажеш, в къщата на Портър? – извика някой от задните редове.
– И дотам ще стигнем – отвърна Пул.
Той пристъпи към дясната част на подиума и посочи последното тяло.