– Това е д-р Станфърд Пенц. Работел е в Кардиологичното отделение в болница „Строгър“. Открит е в кабинета си тази сутрин, в същата поза като останалите. Болницата е под карантина от вчера – все още не знаем кога е настъпила смъртта му, но по всяка вероятност е убит, преди мястото да бъде отцепено. Малко вероятно е нашият извършител да е успял да мине през засилената охрана с труп, а и никой не е влизал или излизал от сградата с изключение на хирург, дошъл да оперира Пол Ъпчърч. Подробности за това можете да откриете в папките с документация по случая.
Един от агентите, който седеше в средата на втората редица, се изправи:
– Продължавате да употребявате термина „извършител“ вместо „Бишъп“. Да не би да мислите, че за всичко това е отговорен някой друг?
Пул хвърли бърз поглед към Хърлес, който кимна, след което се обърна отново към агента:
– Понеже имаме повече от една жертви, и то в различни щати, и всички са открити приблизително по едно и също време, не искаме да отхвърляме идеята, че Бишъп работи с партньор. Сигурни сме, че е помогнал на Ъпчърч при отвличането на Ела Рейнълдс, Лили Дейвис и Лариса Бийл. Възможно е да имат и трети съучастник. Детектив Портър твърди, че Ансън Бишъп е тук, в Чикаго, заедно с жена, която може да е, а може и да не е негова майка.
– Вярно ли е, че детектив Портър е баща на Бишъп?
Това дойде от най-далечния край на залата. Азиатка в кафеникав костюм.
Хърлес се намеси:
– Към настоящия момент не може да отхвърлим нито една хипотеза.
Пул продължи:
– Върху челата и на двете жени е изрязано с нож „Аз съм зло“. При мъжете – не. Все още не знаем колко е важно това. Нищо от казаното тук не бива да стига до медиите.
Из тълпата се разнесе мърморене.
Пул се обърна към мониторите.
– Има още нещо, което трябва да знаете за тези жертви. Кожата на всички е покрита със сол. Но не и дрехите. Това предполага, че са били разсъблечени и облечени впоследствие. Солта, открита върху телата, не съвпада със солената вода, открита в резервоара в къщата на Пол Ъпчърч. Очевидно е фино смляна сол, която се използва за обработка на пътищата през зимата.
Азиатката се изправи отново:
– В Библията, в книгата „Битие“, жената на Лот се превърнала в стълбче сол, когато се обърнала назад, за да погледне към Содом. Ако съчетаем това с посланията „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“, може да е нещо библейско. Нещо доста по-различно от историята на Бишъп.
– Или пък може Бишъп да изпраща директни съобщения на баща си – намеси се Хърлес. – Ако приемем, че наистина е все още жив.
Пул все едно не го чу. Той се извърна към азиатката и цитира:
– „И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.“ Битие, 19:17. Ангелите казват това на Лот и жена му, преди да разрушат града.
Азиатката кимна.
– Любопитна съм: и четирите тела ли са открити обърнати в една и съща посока?
Пул се замисли. В същия момент телефонът на Наш иззвъня. Стаята притихна и всички се извърнаха към него. Наш се усмихна извинително, зарови из джоба си, измъкна телефона и натисна бутона за отговор още преди да го поднесе към ухото си. Въпреки че гласът му беше познат, не го беше чувал от месеци. Това обаче не попречи да усети лазещи по гърба му паяци, докато слушаше как Ансън Бишъп говори:
– Знам къде си, Наш, затова не казвай нищо, само слушай. След малко ще ти изпратя SMS с един адрес, ти ще си тръгнеш от малката ви сбирка и ще отидеш на този адрес. Ще отидеш сам. Ако видя друга кола освен твоята трошка, доста хора ще се разболеят. Имам такива количества от вируса, че се чудя какво да ги правя, а вече ми писва да го разнасям насам-натам. Изкушавам се да го споделя с клиентите на закусвалня „Ривайвъл Фууд Хол“ или пък с посетителите на Уудфийлд Мол. „Чикаго Беърс“ играят днес – представяш ли си каква веселба ще настане, ако го занеса на мача? Това ме изкушава най-сериозно, но, честно, по-скоро ми се иска да се видя с теб точно сега. Да понаваксаме. Липсват ми старите ми приятели. А и имаме толкова много да си кажем. Ще ти дам трийсет минути. Не закъснявай. Ставам кисел, когато ме карат да чакам.
Телефонът изписука и на екрана се появи текстово съобщение.
Бишъп повтори:
– Само ти, Наш. Никой друг. Изкашляй се, ако си ме разбрал.
Наш се прокашля.
– Браво на момчето.
Бишъп затвори. Когато Наш вдигна очи, забеляза, че всички продължават да го гледат.
14.
Дневник
Събудих се малко след шест сутринта, понеже трябваше да пишкам. Не беше порив от рода на „обърни се на една страна, мисли за нещо друго и изчакай още един час“, а наистина силна нужда да отида до тоалетна – все едно пикочният ми мехур щеше да се пръсне толкова гръмко, че да събуди цялата къща, ако не направех нещо по въпроса.