– Грейпфрут и „Олд Спайс“ – добави Теган, като се показа зад нея. Беше облечена в черен бански от две части. И двете момичета бяха вдигнали косите си и ги бяха вързали на конски опашки.
При вида им лицето ми пламна и забих поглед в земята.
Когато Пол се обърна, ченето му увисна.
– Мисля, че ви обичам и двете.
Без да поглежда през визьора, той направи няколко кадъра на момичетата. Двете веднага влязоха в ролята на модели, допряха гърбове една в друга и се усмихнаха към фотоапарата. Почнаха да килват главите си насам и натам. Направо професионалистки със сума ти години стаж.
– Ето така се прави! – рече Пол. Махна с палец назад към мен: – Пък капитан Бастун-в-гъза направо се спича при вида на апарата.
– Айде, бе! – ухили се Теган. – Не беше чак толкова стеснителен тая сутрин.
Тя прекоси стаята, като водеше Кристина за ръка.
Когато стигнаха до мен, Теган захвърли хавлията си на пода и ме прегърна през кръста. Наведе се близо до мен и прошепна в ухото ми:
– Не беше никак стеснителен, нали, Ансън?
Кристина се приближи от другата ми страна и притисна полуголото си тяло към мен.
Ръцете ми висяха неловко. Не бях сигурен къде да ги дяна. Когато пръстите ми докоснаха бедрото на Кристина, ги свих и ги дръпнах назад.
Пол направи още една снимка.
Двете момичета ухаеха на полски цветя и бебешка пудра. Притиснаха се още по-плътно към мен. Бяха толкова топли. И двете.
– Лицето ти има цвета на презрял домат – любезно изтъкна Пол, при което страните ми пламнаха още повече.
Теган се изкикоти. Тя се пресегна, потупа Кристина по рамото и посочи към чатала ми.
– Хм, това стана бързичко… – изрече Кристина през смях.
– Казах ти! – сияеше Теган. Тя килна глава назад и се провикна към вратата на всекидневната: – Либи, искаш ли да видиш Ансън надървен? Мисля, че няма нищо против.
Двете ми ръце се стрелнаха към предницата на дънките ми. Двете момичета се изкикотиха отново, като не спираха да се търкат в мен.
– Либи, ела, де! Побързай!
Мярнах сянката ѝ – само намек за нея – пред вратата. Но тя не влезе във всекидневната.
– Мисля, че ще се прибера в стаята си – изрече тънък гласец. Никога преди не я бях чувал да говори, но тембърът на гласа ѝ, интонацията… сякаш цял живот я бях слушал.
Теган прибели очи и тръгна към вратата.
– Последното, което ти е нужно сега, е да се заключиш пак в стаята си. Идваш с нас да хванеш малко слънце. Бледа си като труп.
Ако преди се чувствах неловко, когато двете момичета ме бяха притиснали от двете страни, сега ми беше още по-притеснено, щом останах сам с Кристина.
На Пол очевидно не му пукаше. Той щракна още един кадър.
Никой от нас не чу госпожица Финики да влиза в стаята откъм официалната трапезария. Вероятно е била в кухнята.
– Ансън, трябва да си свалиш ризата. Двамата изглеждате небалансирано – Кристина в прекрасен бански, демонстрирайки извивките на тялото си, а ти – облечен като за църква.
Тя се обърна към Пол:
– Няма да станеш добър фотограф, ако не забелязваш тези неща.
– Да, госпожице – отвърна Пол.
Госпожица Финики се обърна отново към мен:
– Е?
Тъй като аз не помръднах, Кристина започна да разкопчава ризата ми.
– Заемам се.
Гласът ѝ вече не звучеше игриво. За момент си помислих, че всъщност звучи уплашено.
18.
Наш
Ден пети, 09:22
Наш едва не се изтърси по задник, докато катереше заледените стъпала. Когато стигна най-горе, откри, че някой е разбил с шут зелената врата с нарисувания на нея оранжев пенис. Дървената каса беше сцепена, ключалката липсваше. Изглеждаше така, сякаш това бе сторено преди доста време. Наш я побутна леко и тя се люшна назад, разкривайки тъмен коридор, облепен с прокъсани тапети на цветя. Той включи фенерчето и освети вътрешността на къщата. От дървения под тук-там липсваха дъски, виждаха се напречните греди и дупки над мазето. Жълтеникавият лъч на фенерчето потъна в една от тези дупки, но не разкри нищо. Виждаше се само на два-три метра, след което мракът поглъщаше лъча.
– Бишъп? Влизам!
Той пристъпи напред колебливо, като се чудеше колко издръжлив е подът. Не беше от най-леките мъже. Като се беше теглил за последно, закова стрелката на кантара на сто килограма, а сега се беше окичил с цял арсенал и бе навлякъл дрехи като за арктически преход.
Измъкна беретата.
– Въоръжен съм и ще те застрелям, ако направиш някоя глупост!