– Яка мацка като Кристина ти е супер навита, а ти се чудиш къде е Либи? – Той поклати глава. – Тя е повредена, човече. Остави я на мира. Момиче като нея никога няма да е наред. Ще изкара няколко седмици тук и след това ще я отпратят там, където карат момичета като нея. Тя няма да е дълго част от нашия свят, затова не се привързвай прекалено много към нея. Финики дори не си направи труда да закачи снимката ѝ на стената.
Все още не я бих виждал истински. По някой бегъл поглед. Развят кичур руса коса. Сянката ѝ на стената. Дори днес, на открито, тя отново остана невидима, сякаш се стопи, докато се превърна в призрак на момиче, в мисъл, която ти убягва.
Отидох до вратата и притиснах ухо о дървената повърхност.
– Какво прави според теб госпожица Финики сега?
Пол сви рамене.
– Бих предположел, че върши вещерските си дела. Вари малки дечица в котел долу в мазето. Оставят се да къкрят трийсетина минути, след това се добавят чушки и щипка сол.
Когато отворих вратата и се взрях в коридора, не видях никого. Вратата на Невестулката беше затворена. Кристина и Теган бяха оставили тяхната стая отворена. Вратата на Винс също зееше – не го бях виждал цял ден. Не че този факт ме натъжаваше. Вратата на Либи беше леко открехната. От другата страна – само тъмнина.
Пол метна един „Сникърс“ към мен. Той се удари в мен и падна на земята.
– Кристина обича сладко. Няма да ти навреди, ако носиш подкуп.
Взех сникърса, но не отивах в стаята на Кристина.
25.
Наш
Ден пети, 09:37
– Давай! Давай! Давай!
Гласовете прокънтяха в слушалката на Наш и секунда по-късно той чу екипа да влиза в сградата. Трясъкът на външната врата, кубинките, трополящи по стълбите. Проверяваха всяка стая, викваха „Чисто!“, след като видеха, че няма никой, и бързо се приближаваха.
През цялото време Наш остана неподвижен. Очите му бяха заковани върху Бишъп. Желанието да дръпне спусъка и да го довърши бе толкова силно, че се наложи да призове всяка частичка от волята си, за да не го стори. Бишъп също не помръдваше. Когато двама от специалния отряд нахлуха в стаята, последвани от още трима, той пак не помръдна. Те крещяха. Сграбчиха ръцете му и ги извиха назад, за да ги оковат в белезници. След това – ритник в гърба, който захвърли Бишъп на пода. Един от мъжете се стовари върху него. Тежестта на тялото и на екипировката му размаза лицето на Бишъп о мръсния под.
Бишъп не гъкна.
Наш продължаваше да стои като замръзнал на мястото си.
Завързаха краката на Бишъп със „свински опашки“.
Претърсиха го и обърнаха джобовете му наопаки. Не намериха нищо.
Наш усети ръка върху рамото си.
Пул.
Не каза нищо. Нямаше нужда.
Наш най-накрая прибра оръжието си в кобура, коленичи до Бишъп, окашля се:
– Имаш право да запазиш мълчание…
Изрецитира останалото, докато другите го наблюдаваха. В стаята постепенно се възцаряваше странно мълчание. Когато приключи с прочита на правата му, Наш нареди да изведат Бишъп.
Четирима от специалния отряд вдигнаха неподвижното същество от земята и го изнесоха от стаята.
– Медиите са тук – обади се Пул.
– Знам.
– Излез и направи изявление, преди шефът да ми звънне аз да говоря.
– Случаят е на Сам. Редно е той да даде брифинга.
– Никой няма да пусне Сам пред камерите. Още не.
Наш прокара ръка през косата си, за да я приглади, колкото можеше.
– Всичко относно този случай е шибано.
Пул не каза нищо. Седеше и се взираше в остатъците от камерата на пода.
Наш излезе от стаята, преди Пул да го е попитал какво е това. Пътьом взе със себе си картонената табелка на Бишъп.
Последва мъжете, които мъкнеха Бишъп през коридора и по стъпалата към входната врата. Когато стигна до преддверието, се вцепени.
Целият квартал, напълно безлюден преди по-малко от двайсет минути, сега гъмжеше от хора. Дузина коли и ванове на полицията и специалните части изпълваха улицата. Очакваше ги. Съгласно инструкциите, които бяха обсъдили с Пул, те го следваха на около километър разстояние и се бяха разположили две пресечки по-нататък, достатъчно далеч, за да не бъдат забелязани. Местните също бяха изпълзели от прикритията си и се бяха стълпили по заледените тротоари. Имаше и два новинарски вана, както и трети, който в момента се опитваше да премине през блокадата на полицията.
Четиримата мъже изведоха Бишъп по стълбите и го натикаха в мрачната паст на черния ван на специалните части, където още двама помогнаха да го вкарат вътре и затвориха вратите. Всичко стана за броени минути. На Наш случващото се му изглеждаше нереално. Неколцина репортери закрещяха. Задаваха същия въпрос, който се въртеше и в неговата глава – защо Бишъп се беше предал доброволно?