Наоколо щракаха фотоапарати. Наш осъзна, че вече не са насочени към Бишъп, когото бяха вкарали в полицейския ван, а към него самия, застанал на входа на Маккормик Стрийт 426, пред разбитата зелена врата, висяща под странен ъгъл на две от трите си панти. „Ненадървен“, помисли си Наш, когато погледът му се спря на нарисувания с оранжев спрей пенис отпред. Това го накара да се усмихне, макар и за части от секундата.
Още няколко щраквания на фотоапарати го върнаха в реалността.
– Може ли да вдигнете табелата? – викна един от фотографите. Беше облечен в тъмносиньо яке с емблемата на „Чикаго Екзаминър“ отпред.
Наш си спомни, че все още държи картонената табела на Бишъп, и я обърна така, че надписът да не се вижда. Въпреки това фотографът направи още една снимка.
Лизет Лоудън, репортерката от Седми канал, стоеше отзад с лице към оператора си. Наш не можеше да чуе какво точно говори. Секунда по-късно тя се обърна към него и каза:
– В ефир сме, детектив. Вярно ли е, че Ансън Бишъп се е предал доброволно?
Наш отвори уста, но в същия момент осъзна, че не е сигурен какво точно трябва да съобщи. Не беше мислил за това. Когато Сам даваше изявления, изглеждаше лесно – просто импровизираш…
Лоудън завря микрофон в лицето му. Секундите му се сториха безкрайни. Той се прокашля:
– По-рано тази сутрин Ансън Бишъп се свърза с чикагската полиция и отправи… – Не можеше да им каже за заплахите. Ако споменеше как Бишъп е заплашил, че ще разпространи вируса ТОРС, ако той, Наш, не дойде на срещата сам, щеше само да причини масова паника. Трябваше да каже нещо позитивно, нещо, което да успокои всички. Именно това би направил Сам. – Знаехме, че е тук, и при съвместна операция на ФБР и чикагската полиция се възползвахме от възможността да го заловим и го арестувахме.
Веждите на Лоудън се смръщиха. Тя поднесе микрофона към устата си:
– А какво ще кажете за жертвите, открити тази сутрин? Останалото количество от вируса открито ли е? Ще позволите ни на хората в болница „Строгър“ да си тръгнат?
Наш не отговори на нито един от въпросите. Вместо това изрече:
– Чикаго най-накрая може да си отдъхне, като знае, че чудовището, което тероризираше нашия град, вече е зад решетките.
Промуши се покрай нея, мина през тълпата и успя да стигне до колата си.
И двете му предни гуми бяха спаднали.
С крайчеца на окото си забеляза как собственикът на магазина го наблюдава през витрината. Когато Наш се обърна натам, онзи спусна щорите.
26.
Клеър
Ден пети, 10:02
– Каква лудница!
Клеър не мислеше, че Клоз трябва да казва това на глас, но човекът явно имаше нужда гръмко да заяви очевидното. Искаше ѝ се да прекоси стаята, да затвори с трясък лаптопа му и да го прасне по главата е него. Неведнъж. Не че това беше първия път, когато изпитваше подобно желание, но сега за пръв път почувства, че е готова да го въплъти в действия. Само ако не беше толкова шибано уморена, ако не я болеше всичко, ако не подсмърчаше…
Когато се обади на капитан Далтън, за да му каже, че Ъпчърч е мъртъв, той не изглеждаше кой знае колко изненадан (нямаше причина за това), но когато му съобщи какво ѝ е прошепнал умиращият, и тази новина не го шокира, а това вече не беше редно. Той познаваше Сам достатъчно, за да знае, че твърдението не е истина, ала въпреки всичко прие казаното от нея така, сякаш му бе изчела прогнозата за времето. След това ѝ заповяда да не казва на никого – нито на пресата, нито на федералните… на никого.
Телефонът ѝ завибрира. Тя погледна екрана:
Арестувахме Бишъп.
Съобщение от Наш.
– Наш е хванал Бишъп – каза Клеър толкова тихо, че не бе сигурна дали Клоз я е чул.
Той се наведе още по-близо до екрана на лаптопа си.
– Знам. Казах, всичко е сбъркано. Ела, трябва да видиш това.
Досега беше седяла на пода, облегната на стената, точно до вратата, и когато се изправи, едновременно няколко стави изскърцаха зловещо в знак на протест. Клоз извъртя лаптопа си така, че тя да вижда екрана. В горната му част имаше снимка на Наш, който стоеше някъде навън и държеше картонена табела с надпис „ПРЕДАВАМ СЕ“. Под фотографията имаше вградено видео, пуснато да се повтаря постоянно – Ансън Бишъп, присвит на пода на някаква стая, а Наш го рита. Всеки път, когато кракът на Наш влизаше в контакт с корема на Бишъп, видеото тръгваше отначало. Под всичко това с големи букви беше написано „Блюстителите на закона в действие.“