– Предал се е? Майка му била ли е с него? В каква сграда?
– Има ли значение?
– В хотел „Гийон“ ли е станало?
Пул поклати глава:
– Не, не в „Гийон“. На Маккормик Стрийт 426. Няма и следа от жената, която се наричаше Сара Уернър.
Портър се изправи и записа адреса под „Монтехю Лабс“.
– Нямам представа дали тази локация има някакво значение, но по-добре да стои тук за всеки случай. Трябва да открием и майката. Не може да е далеч.
Очите му се разшириха и той зададе следващия въпрос, все едно мозъкът му работеше с малко закъснение:
– Предаде ли останалото количество от вируса? Каза ли къде е?
Пул отначало не му отговори, понеже не беше сигурен какво да каже. Спря се на истината:
– Бишъп каза, че вирусът е у теб.
Дори това да шокира Портър, лицето му не го издаде.
– Моля?!
– Каза, че ти си влязъл с взлом в „Монтехю Лабс“ и си откраднал вируса, не той.
Портър се усмихна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще прихне.
– Това е лудост. Защо ми е да крада вируса? – Усмивката му се стопи. Той се изправи. – Той тук ли е? В сградата? Къде го заведохте?
– Седни, Сам. Трябва да ти покажа нещо.
Пул стана, отиде до телевизора в ъгъла и постави диска в дивиди плеъра. Включи телевизора с дистанционното.
Сам не беше помръднал от мястото си.
– Седни, Сам.
Лицето на Бишъп изпълни екрана. Този път Портър седна.
32.
Клеър
Ден пети, 12:06
– Имаме два трупа извън болницата и два на територията ѝ. Това означава, че някак си той влиза и излиза незабелязан. Най-вероятно използва тунелите – каза Клеър, втренчила поглед в Стоут.
Бяха се събрали в тесния му офис заедно с двама от подчинените му, Клозовски и един полицай. Беше оставила другия униформен да пази Лариса Бийл и Кейти Куигли; останалите двама все още бяха в неизвестност.
– Моите момчета огледаха всеки сантиметър от мазето и не откриха следи от тунел – възрази Стоут.
– Трябва да има тунел – настоя тя.
– Според мен си имаме работа с някакъв подражател, който е затворен тук с нас.
– Това не обяснява телата, които намерихме извън болницата.
– Установихте ли времето на смъртта при тях? Може би са убити и нагласени преди карантината в „Строгър“ – предположи Стоут. – Или пък са двама и работят в екип – Бишъп е убил онези отвън, преди да се предаде, а партньорът му е се е погрижил за тукашните две тела.
Клеър започваше да се отчайва.
– Тогава кой е убил онзи в Южна Каролина? Не можем да го забравим!
Стоут прокара ръка по бръснатата си глава. Изглеждаше раздразнен от избилата по нея четина.
– Докато бях в полицията, само патрулирах. Никога не съм работил в отдел „Убийства“, но винаги са ни казвали да не прибързваме с предположенията и да сме отворени за всякакви хипотези. Ами ако убийствата тук, в болницата, нямат нищо общо с Бишъп или У4М? Ами ако някой, който е тук в момента, може би дори от персонала, използва текущите обстоятелства като димна завеса? Убива двете жертви, за да постигне някаква своя цел, или в съответствие със собствения си дневен ред, след което прави така, че да изглежда, все едно У4М е виновен, за да покрие следите си. И капитанът ти каза нещо подобно. Ами ако е прав?
Клеър притисна ръце към слепоочията си и сведе глава.
– Клоз, каза, че си свързал двете жертви с Бишъп, нали?
Клозовски беше донесъл лаптопа си и тракаше по клавишите, зает с един господ знае какво. Той вдигна поглед към нея:
– Ъ?
– Благодаря, че реши да се присъединиш най-накрая към нас. – Тя повтори въпроса си.
Клоз поклати глава.
– Свързах Кристи Алби със застрахователните формуляри на Бишъп, но не съм намерил нищо за Станфърд Пенц от Кардиологията. Продължавам да търся.
В офиса на Стоут имаше черна дъска, изписана с графици. Клеър отиде до нея, изтри всичко и написа имената на жертвите, открити днес:
Джейн Доу (неидентифицирана) – гробище „Роуз Хил“
Джейн Доу – релсите на „Червената линия“ (метростанция „Кларк“)
Том Ланглин – стъпалата пред съдебната палата, Симпсънвил
Станфърд Пенц – болница „Строгър“
Кристи Алби – болница „Строгър“
Над тях написа изречението „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“ и го огради. Взира се в думите известно време, след което се обърна към Стоут:
– Някаква връзка между Пенц и Кристи Алби?
– Имате предвид, дали са спали заедно или нещо такова?
Клеър сви рамене.
Стоут обмисли въпроса.
– И да е имало нещо, не съм осведомен, но подобни връзки не са рядко явление тук. Мисля, че е заради дългите смени, цялото време, което прекарват тук, а не със семействата си… Стресът от работата… Не е невъзможно, бих казал.