– Можете ли да поровите малко? Да видите какво ще откриете.
Той не ѝ отговори. Само въздъхна едва доловимо.
Очите на Клеър се присвиха.
– Какво, не сте голям фен на писането на домашни, а?
– Не е това – отвърна той. – Прекалено много сме се разпилели насам-натам, а моето внимание трябва да е съсредоточено върху поддържането на някакво спокойствие в кафенето. Тези хора са готови да избухнат. Вече въпросът не е „дали“, а „кога“. Видяхте ги с очите си – готови са да се обърнат едни срещу други, срещу нас, срещу когото и да било. А случи ли се това, няма да имаме достатъчно човешки ресурс, за да ги спрем.
Тя знаеше, че е прав, и определено трябваше да се притеснява и за това. Точно сега се налагаше да се притеснява за много неща.
– Какво можете да ми кажете за доктора, който предложи помощта си? Онзи, който ми замърси местопрестъплението, Барингтън?
– Сравнително добър човек – отвърна Стоут. – Персоналът, изглежда, го харесва. Мисля, че дойде тук от Ню Хемпшир.
– Дипломирал се е в Станфърд – вметна Клоз. – След това е стажувал в малка болница близо до Дартмут, Ню Хемпшир. Май е завършил гимназията в района, така че, изглежда, е отраснал по онези места. Доста голяма част от кариерата му също е преминала там. Започва тук, в „Строгър“, през 2007 година. През цялото време се е фокусирал единствено върху онкологията. Бил е консултант по случая на Ъпчърч. Именно това го е вкарало в списъка и затова в момента е тук, заключен с нас. Ще продължа да ровя, в случай че има някоя и друга кирлива риза, но засега не виждам нищо подозрително.
Клеър обмисли това и отново се обърна към Стоут:
– Точно в този момент не се доверявам на никого, но наистина ни е необходима помощ. Предлагам да приемем предложението и да го държим наблизо. Може да играе ролята на наши очи и уши в онази групичка. Работил е с Агенцията за контрол на заболяванията. Получих есемес от Малтби преди около час. – Тя кимна към компютъра на бюрото на Стоут. – Ще са ни необходими записите от охранителните камери по коридорите около кабинета на Пенц и всичко, което можем да открием около тоалетната, където намерихме Кристи Алби.
Стоут и единият от служителите му – по-младият – размениха бързи погледи.
Очите на Клеър се присвиха.
– Имате записи, нали? Виждала съм камери из цялата болница.
– Ами… камери има – отвърна Стоут колебливо, – само че не записват като хората.
– Тоест?
– Момчето от компютърната поддръжка каза, че системата ни е била заразена с някакъв вирус или малуеър. Всичко се записва, само индикациите за часа са объркани. Работим върху това цяла седмица. Младежът опита да преформатира харддисковете, преинсталира операционната система, дори смени записващия хардуер. В началото всичко работи перфектно час-два, след което проблемът се появява отново. И колкото повече време минава, толкова повече се объркват нещата. Каза, че каквото и да е онова, не само презаписва датата и часа веднъж, ами продължава да презаписва отново и отново, че се и забързва.
– Прогресивна подмяна – обади се Клозовски. – Първоначално презаписва оригиналната индикация за време с грешна, след което се връща назад и я подменя с още по-лоша, и така нататък, и така нататък… Виждал съм го и преди. Повторяем модел е. „Умните“ вируси дори пазят част от „истинското“ видео, за да изглежда така, сякаш последователността е спазена. Истински умните използват лицево разпознаване и „залепят“ кадрите, на които има един и същ човек.
Всички го наблюдаваха зяпнали.
Клоз подбели очи:
– Представете си, че имате двама души, които вървят по коридора заедно. Да речем, че същите тези двама души са вървели по същия този коридор преди две седмици. Истински умният вирус ще размени двата записа, но ще остави всичко друго в хронологичен ред.
Клеър изстена.
– И каква е целта?
Клоз сви рамене.
– Хакерите обичат да се бъзикат с хората. Сигурен съм, че някой е съзрял любопитно предизвикателство и е написал вирус просто за да види дали ще се справи. Веднъж създаден, вирусът попада в Тъмния интернет, копира се и се превръща в инструмент на други хакери. Кръговратът на живота, кибер вариант.
– Може ли да се поправи? – попита Клеър.
– Вероятно. Може би. Не знам, трябва да погледна. Ако вашият момък е направил всичко онова, което казвате, и въпреки всичко няма резултат, значи вирусът се крие някъде другаде из мрежата ви. Той следи хардуера и ако нещо бъде поправено или заменено, се самоинсталира на новото място. Лесно е да се направи. Подобно нещо може да бъде скрито къде ли не – в рутер, в някоя от камерите, в суича или в който и да е компютър, свързан с мрежата.