– Тя е в „студената стая“ и ви очаква.
– Благодаря ти, Бев – отвърна Стоут и се запъти натам.
Всичко, което Клеър чу, беше „студената стая“. Не можеше да си представи стая, по-студена от това помещение. Когато обаче мина след Стоут през зелената врата, единственият начин, по който можеше да се опише мястото, където попаднаха, бе „полярна тундра“.
– Ох, мамка му! – процеди тя през тракащите си зъби.
Кабинетът на патолога беше доста по-голям, Отколкото Клеър бе очаквала. По-просторен от кабинета на съдебния лекар в центъра и определено по-обширен от подобните във всяка чикагска болница. Поне петнайсет на петнайсет метра, с големи, ярки халогенни лампи, окачени по тавана на равно разстояние една от друга. Стените и подът бяха покрити с бели плочки. Из помещението бяха разпръснати поне дузина алуминиеви работни маси, всяка разположена над решетки, вградени в пода. Имаше пет трупа – три покрити и два непокрити. Климатичната инсталация бръмчеше над главите им и разнасяше потоци леден въздух. Стаята миришеше леко на белина, но не толкова силно, колкото бе очаквала. Всъщност, като се има предвид колко запушен беше носът ѝ, направо бе изненадана, че е в състояние да долавя какъвто и да е мирис.
Точно до вратата имаше закачалка. Стоут смъкна едно червено яке оттам и ѝ го подаде.
– Ето, облечете го.
За себе си взе подобно, само че зелено.
Клеър потръпна под якето.
– По дяволите, защо е толкова студено тук?
Към тях се приближи жена, наближаваща шейсетте, с папка в ръце. Сивата ѝ коса бе прибрана назад. Носеше защитни очила и зелена престилка.
– Поддържаме температура от два градуса по Целзий, същата, както и в отделенията за трупове в съседното помещение, за да намалим до минимум разлагането по време на продължителни огледи. Тук се провеждат само необичайни аутопсии – рутинните като сърдечни удари, рак и прочее се извършват в по-топла зала. – Тя протегна ръка в ръкавица: – Вие вероятно сте детектив Нортън. Аз съм д-р Амелия Уебър.
Клеър прогледна протегнатата ръка и си помисли за своята – без ръкавица. Нещо в погледа ѝ сигурно я издаде, понеже д-р Уебър дръпна ръка.
– Никой не иска да се здрависва с патолог. Дори съпругът ми… след двайсет и осем години брак. – Тя се приближи още малко. – Господи, изглеждате зле. Дават ли ви някакви лекарства?
– Антивирусни и стероиди – отвърна Клеър. – Добре съм.
– Определено не сте добре. Трябва да полегнете и да дадете на тялото си възможност да пребори вируса. Започвате и да се подувате. Това е страничен ефект на медикаментите. – Тя хвърли поглед към ръцете на Клеър. – Може би не е лоша идея да свалите тези пръстени, докато все още можете.
Клеър потръпна и закопча ципа на якето догоре.
– Казаха ми, че сте установили причината за смъртта.
Докторката я гледа втренчено още няколко секунди, след което каза:
– Така е. Секунда, само да „доведа“ Айсли.
Веждите на Клеър се повдигнаха.
– Айсли е тук?
– Не точно – отвърна Уебър и се отправи през няколко помещения със стъклени стени. Върна се с голям монитор върху стойка на колелца, под който беше закрепен компютър. Дълъг захранващ кабел се проточваше отзад. Тя натисна няколко клавиша и екранът оживя.
В тях се взираше лицето на Том Айсли.
– Здравейте, детектив, аз… Боже, изглеждате ужасно.
Над монитора бе прикрепена малка камера, насочена надолу. Клеър погледна към нея, после обратно към монитора. Не беше сигурна къде точно трябва да гледа, когато разговаря с Том.
– Добре съм, Том.
– Изобщо не изглеждате…
– Нищо ми няма – прекъсна го Клеър. – Може ли да се захващаме за работа? Леко съм притисната от времето.
Нямаше намерение да избухва така. Но дори и да се обиди, той не го показа.
– Да, разбира се. Амелия, искаш ли да започнеш ти?
Д-р Уебър кимна и изтъркаля виртуалния Айсли до двете маси с трупове върху тях. Станфърд Пенц от тяхно ляво и Кристи Алби – отдясно. И двете тела бяха голи. Върху гърдите на Пенц се виждаше зашитият белег във формата на буквата Y. Аутопсията на Алби тепърва предстоеше.
Уебър се обърна първо към Пенц. Главата му беше обръсната и извъртяна встрани, сякаш гледаше нещо вляво от него. Върху нея имаше кръгообразен разрез. Уебър беше отворила черепа му, за да има достъп до мозъка.