– Отначало имаше признаци за сърдечен удар, но когато проверих, не открих нищо, което да подсказва за заболяване или за вроден дефект. Беше в добро здраве, сърцето му беше в по-добра форма, отколкото очаквах. След това открих това, когато измих кръвта, изтекла при премахването на ухото.
Тя посочи малка черна точица на врата му, точно под липсващото ухо.
– Бил е инжектиран с нещо? – попита Клеър, навеждайки се по-близо.
Уебър отново кимна.
– Токсикологичният анализ не показа нищо, а направихме пълен тест. Пуснах го за втори път – пак нищо. След това Айсли предложи да взема проба от мозъчната тъкан.
От телевизионния монитор Айсли се обади:
– По-специално я помолих да провери за янтарна киселина.
– И открих, и то в доста големи количества – добави Уебър.
– Какво е янтарна киселина? – попита Клеър.
– Вторичен продукт на мускулнопаралитичен медикамент на име сукцинилхолин, използван обикновено от анестезиолозите. При инжектиране парализира всички мускули на тялото, включително и онези, използвани при дишането. Всеки, подложен на действието на препарата без командното дишане, което се осигурява при операция, умира от задушаване. Бързо е, но въпреки това е ужасен начин да умреш – медикаментът няма седативен ефект, причинява само парализа на мускулите, затова пациентът е в пълно съзнание, докато се задушава.
– Никога нямаше да се сетя да търся това – добави Уебър. – Бях се съсредоточила върху сърцето. А и нямаше външни признаци на задушаване. Обикновено се наблюдава посиняване на кожата или петехиални кръвоизливи по лицето. В случая обаче липсват.
– Паралитичният ефект на лекарството не позволява на тези неща да се случат – обясни Айсли. – Сетих се за това само защото бях чел за някакъв анестезиолог в Сарасота, Флорида, който го използвал, за да убие съпругата си – защото имал любовна връзка. Оказа се, че точно този медикамент е любим на докторите убийци, понеже много трудно се засича от токсикологичния анализ. Вие сте в болница, очевидно има достъп до него… ето защо си помислих, че може това да е причината.
Клеър се извърна към Уебър:
– Казахте, че смъртта настъпва бързо. Колко бързо?
– От инжектирането до леталния изход ли?
Клеър кимна.
– Кръвта се движи из тялото с пет-шест километра в час – обясни Уебър. – Следователно – няколко секунди, за да подейства паралитикът, няколко минути до смъртта.
– Човек няма време да реагира или да повика за помощ – изтъкна Айсли и хвърли поглед към тялото на Кристи Алби. И нейната глава бе извърната встрани. – Открихте ли същото и при нея?
Уебър се приближи и посочи точицата под ухото на жената.
– Почти идентична следа от инжекция. Директно в задната аурикуларна вена. И в двата случая направлението на иглата предполага, че нападателят се е приближил незабелязано отзад. Открих, че ъгълът определено сочи напред. Като вземем предвид височината на двете жертви, както и въпросния ъгъл, бих казала, че търсите някой, който е висок под метър и осемдесет.
– Някой, висок под метър и осемдесет, с достъп до медикаментите, които се намират под ключ в анестезиологията – уточни Стоут. – Мога да проверя в досиетата. Може би ще намерим някого в това отделение, на когото не му е мястото там.
Айсли въздъхна разочаровано.
– Това можеше и да свърши работа, ако нямах абсолютно същата причина при моята жертва. Том Ланглин в Смитсънвил също е убит със сукцинилхолин. Местният патоанатом го потвърди преди двайсетина минути.
– Ами солта?
– Ах, да, солта… – отвърна Айсли. – Както би се изразил Бишъп, опитвам се да разгадая и тази загадка, но стигнах до задънена улица. Мога да ви кажа, че солта, открита върху нашите две Джейн Доу, както и върху мъжа в Южна Каролина, е от вида, който може да се купи на едро от голям хипермаркет, по всяка вероятност като консуматив за апарати за омекотяване и пречистване на вода. Солта върху и около вашите жертви, открити в болницата, е обикновена готварска сол. Двете Джейн Доу са съблечени чисто голи и напълно заровени в сол за известно време – поне няколко часа. Отначало си мислех, че целта е била да се съхранят по-добре телата или да ни объркат относно часа на смъртта. Вече не съм толкова сигурен обаче. И Пенц, и Алби са убити в рамките на двайсет и четири часа, преди да бъдат намерени. Ако целта е била да се унищожат евентуални доказателства, лугата би била далеч по-ефективна и също толкова леснодостъпна. Готварската сол не е постигнала никаква цел, което ме кара да вярвам, че е чисто символична. Нещо като послание. Свързах се с федералните и те като че ли мислят в посока Библията. Трябва да си призная, от доста време не съм я отварял. Запознат съм отчасти с историята за жената на Лот, но дотам. Ще се свържа с вас, ако разбера нещо повече.