– Един и същ човек ли е убил всички тези жертви? – попита Клеър.
Айсли сви рамене.
– Всички са убити по идентичен начин, но нямам представа как един-единствен извършител би могъл да пропътува цялото това разстояния. – Очите му светнаха. – Имаме обаче нещо друго, което може да се окаже полезно.
– О, определено в момента имам нужда от полезни неща.
Д-р Уебър се наведе над тялото на Кристи Алби и отвори устата ѝ. Заради светлината на ярките лампи над главите им беше невъзможно човек да не види червената буца плът на мястото, където е бил езикът ѝ.
– Вярваме, че езикът е бил премахнат с помощта на скалпел. Разрезът по дължината на sulcus terminalis2 е почти перфектен.
– Аааха… – отвърна Клеър, като се мъчеше да не повърне.
– Виждате ли ъгъла тук? Как от този край остава малко повече от сливицата, отколкото от другия?
– Аха – измънка Клеър, въпреки че вече не гледаше. Присви очи леко, колкото да направи заобикалящия я свят мъгляв. Имаше някои образи, които не желаеше да допуска в главата си.
Д-р Уебър бе спряла да говори и ѝ се усмихваше.
– Това трябва ли да ми говори нещо? – попита Клеър.
Отвърна ѝ Айсли:
– Това значи, че твоят неизвестен извършител е левичар.
– Бишъп левичар ли е?
– Правил съм аутопсии на всички жертви на Бишъп – е, поне на онези, за които знаем. Той си служи с дясната ръка. Или поне при убийствата.
– А Сам левичар ли е? – чу се сякаш отстрани Клеър. Въпросът прозвуча малко по-силно, отколкото ѝ се искаше.
36.
Пул
Ден пети, 12:11
– Това е пълна глупост! – избухна Портър.
Пул натисна паузата на дивиди плеъра. Лицето на Бишъп застина върху екрана.
Портър се размърда в стола си:
– Никога не съм срещал Пол Ъпчърч! Освен от дневниците и от малкото, което Бишъп ми е разправял за него, нямам ни най-малка представа кой!
Изгледа Пул ядосано. Очите му бяха кървясали, с дълбоки бръчки около тях. Когато Пул срещна погледа му, извърна очи. Искаше му се да му вярва, но не можеше да го „разчете“ и това го изнервяше. В Куонтико Пул беше изкарал няколко курса по кинезика – изкуството да интерпретираш невербалната комуникация посредством изучаване езика на тялото. Беше разпитвал безброй заподозрени и с повечето, веднъж щом установеше основните реакции чрез серия рутинни въпроси, съумяваше да определи дали човекът пред него е искрен, или лъже. Това обикновено се свеждаше до един прост факт – когато някой казваше истината, го правеше с готовност, без да е необходимо първо да сложи в ред мислите си. А когато някой лъжеше, вкарваше в действие креативната част от мозъка си, за да състави лъжата, и дори това да отнемаше само частици от секундата, обикновено имаше видими признаци – от извръщане на погледа до движения на ръцете. Портър наистина демонстрираше множество такива признаци, само че те бяха налице още от мига на влизането му в стаята – изнервеност, тревожност, гняв, разстроеност… а тези неща можеха да размътят водата на кинезиката. Обикновено това не беше пречка за Пул, но установи, че с Портър му е доста трудно. Освен това трябваше да предположи, че като детектив Сам вероятно също е изучавал кинезика. Със сигурност и той бе разпитвал множество престъпници през кариерата си. Следователно вероятно разбираше какво точно следи Пул и може би съзнателно взимаше мерки, за да не бъде разкрит. Със съответната подготовка хората успяваха да излъжат и детектора.
– Какво се случи в Чарлстън? – попита Пул.
– В Чарлстън?
– Защо Бишъп ще те обвинява в убийството на онази жена? Каза, че си го направил, за да прикриеш нещо, случило се в Чарлстън.
Този път Портър вдигна очи, но не нагоре и вдясно, което би означавало, че лъже. Нито пък наляво, което щеше да покаже, че говори истината. Погледна право напред, отметна глава назад и прокара пръсти през косата си с разочарована въздишка.
– Новобранските ми години минаха в Чарлстън, това е всичко. Глоби за неправилно паркиране, дребни кражби… – Посочи малко петънце на тила си. – Куршум .22 калибър по време на операция за арестуването на един дилър. След това осъзнах, че не дължа на този град абсолютно нищо, затова с Хедър се преместихме в Чикаго, за да започнем на чисто.
– Простреляли са те?
Ръцете на Портър се върнаха в скута му.
– Не че имам заслуга за това. Двамата с партньора ми се мъчехме да заковем едно дребно дилърче – нечист хероин и крек най-вече. Някакво хлапе по прякор Невестулката. Приклещихме го в една уличка. Аз минах отпред, а партньорът ми заобиколи, за да се появи отзад. Онзи видя първо партньора ми, завъртя се кръгом и изпадна в паника, като ме зърна пред себе си.