– Ъпчърч почина преди около три часа – каза равно Пул.
Лицето на Бишъп стана мъртвешки бяло. Той рухна в стола си.
– С други думи, сега е думата на Портър срещу моята. О, Господи, трябва да ми помогнете!
Пул спря записа.
Портър не бе произнесъл и дума повече от десет минути. Когато най-сетне заговори, гласът му бе доста по-спокоен, отколкото очакваше Пул.
– В това няма грам истина. Знаеш го. Дори не бях в Чикаго, когато са убили партньора ти.
Пул седя известно време неподвижно, впил поглед в човека срещу него. Ако Портър лъжеше, нямаше никакви видими признаци. Но когато по-рано бе разпитвал Бишъп, също не бе забелязал знаци за лъжа.
Той се изправи и тръгна към вратата. Без да поглежда назад, изрече:
– Извини ме, Сам.
И излезе от стаята. Застиналото на екрана лице на Бишъп продължаваше самодоволно да наблюдава и двамата.
37.
Пул
Ден пети, 12:33
Когато Пул влезе в стаята за наблюдение, Наш му подаде лист хартия.
– Федерална заповед за копие от разпита на Бишъп. Далтън я донесе собственоръчно. Освен това каза, че специален агент Хърлес идва насам и точи зъби специално за теб.
Пул огледа тясното помещение. Бяха сами, ако не се брои полицаят, който отговаряше за звукозаписното оборудване.
– Къде е онзи от кабинета на кмета? Уорник?
Наш сви рамене.
– Тръгна си веднага щом получи копие от записа. Преди двайсетина минути.
Кожата около очите му беше зачервена и подпухнала. По челото му блестеше тънък слой пот.
– Болен си, нали?
– Просто настинка. Може би грип. Усещах, че се задава, още преди къщата на Ъпчърч. Не е оттам.
Той бръкна в джоба си, извади блистер „Дейкуил“ и пъхна една таблетка в устата си.
– Вече се чувствам по-добре.
Той извърна глава и се изкашля в ръкава на сакото си. Когато се обърна отново към Пул, изглеждаше така, сякаш е глътнал мишка.
– Какво?
– Докато беше в стаята за разпити, говорих с Клеър. Извършили са предварителни аутопсии на жертвите в болницата. Отровени са с нещо, наречено „сукцинилхолин“.
– Това е паралитик. Вероятно е лесно да го откриеш в болница.
Наш кимна.
– Има и няколко неща, които не се връзват.
– Като например?
– Бишъп е десничар и всичките му предишни жертви са убити от някой, който е действал с дясна ръка. Последните обаче – двете, които ние открихме, и другите две в болницата – са убити от човек, който е левичар. Също и Том Ланглин в Симпсънвил. Местният патолог е потвърдил.
Пул обмисли това и за миг се изкуши незабавно да се върне в стаята за разпити:
– Портър е левичар.
Наш сведе очи:
– Обещах, че ще ти споделям всичко, затова и ти го казах, но не може да е Сам. Трябва да си убеден в това.
– Никога не съм казвал на Портър, че партньорът ми е мъртъв, но той го знаеше – изтъкна Пул. – Как ще обясниш това?
– Може Клеър да му е казала. Или Клоз. Може да го е чул навсякъде. Аз например го чух по новините. Това нищо не означава. Бишъп просто се ебава с теб. Знаем, че Портър е бил в Ню Орлиънс, когато партньорът ти е умрял.
Пул протегна ръка.
– Дай да си погледна телефона.
Наш затършува из джобовете си, измъкна айфона и му го подаде.
– Това нещо дрънча повече от телефона на проститутка във военноморска база.
– Не съм сигурен какво значи това – измърмори Портър, докато разглеждаше списъка с неприети повиквания. Дузина от специален агент Хърлес. Няколко от номер, който не можа да разпознае, започващ с код 504.
– Значи… – заобяснява Наш.
Преди да довърши, Пул му обърна гръб и набра номера, започващ с 504.
Гласът, който му отговори, беше груб, разсеян.