– Началник Вина.
– Началник, аз съм специален агент Франк Пул. Щях да ви звъня…
– Нещо се случи – прекъсна го Винс. – Все още се мъча да разбера какво точно. Става дума за Винсънт Уейднър. Изчезнал е.
Пул хвърли поглед към Наш и пусна телефона на високоговорител.
– Уейднър е изчезнал? Как така изчезнал?
– Имахме сериозен пробив в сигурността тук вчера – нещо от рода на хакерска атака, доколкото успяхме да разберем. Малко след девет вчера сутринта вратите из целия затвор започнаха изведнъж да се отключват – тези на килиите, по коридорите, входната и изходната – всички просто се отвориха. Отначало приличаше на случаен бъг в системата. Започна в килийните блокове, а когато затворниците се стълпиха в общите помещения, се заотваряха и външните врати. Охраната се видя в чудо и обявихме извънредно положение. Резултатът – двама мъртви, шестима в лазарета с различни наранявания и четиринайсет затворници, от които няма и следа, сред тях и Уейднър. Мрежата ни е изолирана, има и бекъп. Предполага се, че подобно нещо не би трябвало да се случва.
– Вина постави ръка върху микрофона и размени две-три приказки с някого, след което продължи: – Опитваме се да прегледаме видеозаписите в момента и по всичко личи, че и те са били хакнати. Всички индикации за дата и час са разбъркани, записите не са последователни. Как изобщо е възможно подобно нещо?
Пул притвори очи и въздъхна.
– Значи, ако ви помоля за видеозапис, който да потвърди категорично, че детектив Портър е бил във вашия затвор преди два дни, ще можете да ни го осигурите? Или може би снимка на жената, която твърдеше, че е Сара Уернър?
Вина се изсмя:
– Току-що изгледах запис как вървя от колата си до Седми портал, запис, който знам, че е от тази сутрин, а датата и часът на записа показват, че е отпреди три седмици. Техниците ми ще се опитат да възстановят това-онова от резервните копия, но не изглежда като да преливат от оптимизъм. Не разбирам нищичко от това, което бръщолевят, но от онова, което все пак схващам, е, че нещото, причинило тази бъркотия, е било в системата ни от известно време и може и да няма оправяне. Мога ли да ви кажа, че Портър беше тук? Абсолютно. Седях срещу него в собствения си кабинет. Мога ли да го докажа? Не. И вероятно никога няма да успея. Имам среща с началниците си след двайсетина минути и трябва някак си да им обясня всичко това. После, ако все още съм на работа, трябва да се върна в местната телевизия и да обясня на добрите граждани на Ню Орлиънс как четиринайсет от нашите гости са в неизвестност и вероятно в момента се шматкат по Бърбън Стрийт, влизат с взлом в домовете им, крадат колите им и един Господ знае какво още. И до един са избягали по време на моята смяна. Когато аз нося отговорност. Що се отнася до Уейднър, имам силно предчувствие, че идва към вас, дори може и вече да е там. Когато го заловихме в апартамента му онзи ден, намерихме приготвена чанта с багаж, две хиляди долара в брой и автобусен билет до Чикаго. На това му викам човек с грижливо изготвен план. Единственото, което направихме, е да го позабавим малко. Пуснал съм го в националния бюлетин за издирване и ще пратя снимката му на пресата. Както и на останалите, разбира се. Ще го хванем.
– Случайно да знаете Уейднър левичар или десничар е? Вина се замисли за момент, след което отсече:
– Сигурен съм, че е десничар. Защо?
– Боя се, че не мога да ви отговоря, просто ми трябваше да знам със сигурност. Можете ли да проверите това?
– Да, бе, ще го преместя начело на списъка с всички други неща, които трябва да свърша днес. Затварям.
И прекъсна разговора, преди Пул да каже нещо.
Наш се обади:
– Ако Уейднър е тук, може и да е убил жените, които открихме, може би дори двата трупа в болницата също са негово дело. Ако някак е съумял да се качи на самолет, без да го заловят, може и до Симпсънвил да е стигнал.
– Значи предполагаш, че Портър казва истината.
– Да пукна, ако повярвам и на една дума на Бишъп! Бях там, когато намери първия дневник.
– Четох доклада ти – кимна Пул. – Портър открива дневника, след като ти претърсваш тялото. А възможно ли е да го е подхвърлил някак?
Наш се намръщи.
– Искаш да кажеш, да си го е извадил от ръкава като фокусник? С всички нас, застанали около него и трупа? Няма начин. Той не е Копърфийлд.
Пул набра друг номер. Обади се отново на агента, който водеше разследването за случая в „Монтехю Лабс“. Видеозаписите и там бяха компрометирани. Който и да ги беше хакнал, явно не се бе затруднил много-много. Беше влязъл и излязъл от системата им, без да остави никакви следи. В момента разследваха служителите си, но можеше да е бил Бишъп, Портър… който и да е.