Уедърби инструктира шофьорите на съпровождащите коли, докато отиваха към паркинга. Той провери късия пистолет и приспособлението с форма на наденичка към него и кимна одобрително на мъжа от „Снабдяване“. В нормална обстановка на Уедърби щеше да му се наложи да се разпише за оръжието, но пълномощията на Мичъл правеха тази процедура излишна. Човекът от „Снабдяване“ помогна на Уедърби да нагласи специалния кобур под мишницата си, подаде му двадесет и пет запасни куршума и му пожела успех. Уедърби измърмори нещо, докато се качваше в светлосинята си лимузина.
Трите коли потеглиха от Лангли плътно наредени една след друга. Синята лимузина на Уедърби се движеше по средата. Щом подминаха бариерата при Белтуей и навлязоха във Вашингтон, задната кола „спука“ гума. Шофьорът „загуби контрол“ над автомобила и колата завърши пътуването си напряко на две от лентите. Нямаше ранени, но в резултат на произшествието движението бе спряно в продължение на десет минути. Уедърби следваше другата кола отблизо, докато тя си проправяше път и криволичеше из лабиринта на движението във Вашингтон. На една тиха уличка в югозападната част на града предната кола зави на 180 градуса и потегли в обратна посока. Когато мина край синята лимузина на Уедърби, шофьорът му направи знак, че всичко е наред, а после натисна газта и се скри от погледа му. Уедърби се отправи към Джорджтаун, като през цялото време проверяваше дали няма опашка.
Уедърби бе отчел грешката си. Когато изпрати убийците, той им нареди да ликвидират всички в сградата. Беше казал всички, без да уточнява колко са те. Хората му бяха изпълнили заповедта, ала самата заповед не бе достатъчно прецизна, за да установят, че един липсва. Уедърби не знаеше защо го е нямало и не държеше да знае. Ако бе разбрал за отсъстващия мъж, щеше да се погрижи да бъде намерено задоволително решение. Беше допуснал грешка и трябваше да я поправи.
Възможно бе Кондора да е напълно безвреден и да не си спомня разговора с оня тип Хайдегер, но Уедърби не можеше да си позволи да рискува. Хайдегер бе разпитвал всички с изключение на доктор Лапе. Неговите въпроси трябваше да потънат в небитието. Сега за тях знаеше само един човек, ето защо той трябваше да умре като другите, независимо дали осъзнава с каква информация разполага.
Планът на Уедърби бе прост, но изключително опасен. Веднага щом съзреше Кондора, той щеше да го застреля. При самозащита. Уедърби погледна към разтреперания Врабец IV. Неизбежен страничен отпадък. Едрият мъж не изпитваше угризения на съвестта за смъртта, която очакваше инструктора. В плана имаше доста рисковани моменти: Кондора можеше да се окаже по-добър стрелец от очакваното, някой можеше да види всичко и после да съобщи. Управлението можеше да не повярва на историята му и да приложи твърда форма на разпит, Кондора може да избере някакъв друг начин да се появи в Лангли. Стотици неща можеха да засекат. Но независимо от рисковете Уедърби знаеше, че не те са неизбежната участ, която щеше да го сполети, ако се провалеше. Той би могъл да успее да се изплъзне от управлението и останалата част от мрежата на американското разузнаване. Имаше няколко сполучливи изпитани начина. Подобни ситуации бяха амплоато на Уедърби. Но той разбираше, че няма да може да се скрие от мъжа с впечатляващата външност и странните очи. Този човек никога не се проваляше, когато вземеше нещата в свои ръце. Никога. А в случая с Уедърби — опасния некадърник, Уедърби — заплахата, той щеше да постъпи именно така. Уедърби го знаеше и това караше гърдите му болезнено да хриптят. Осъзнаването на този факт обезсмисляше всяко намерение за бягство или предателство. Кондора трябваше да умре.
Уедърби мина бавно по уличката, а после обърна и паркира до някакви кофи с боклук зад театрите. Уличката беше празна, точно както бе предвидил Мичъл. Уедърби се съмняваше, че някой ще мине по нея, докато са там: жителите на Вашингтон обикновено избягват задните улички. Той знаеше, че Мичъл ще се погрижи в района да няма полицаи, за да не подплашат Кондора. Това устройваше Уедърби много добре. Той даде знак на Врабец IV да излезе от колата. Те се облегнаха на нея, така че отдалеч да се вижда, че са сами. А после, като всеки добър ловец, който поставя клопка, той изпразни главата си от всяка мисъл, за да се концентрира върху усещанията си.