— Какво мислиш за това, момчето ми?
Пауъл внимателно подбра думите си.
— Много странно. Не съм сигурен какво означава всичко това, въпреки че сигурно работата е доста сериозна.
— И аз мисля точно така, момчето ми, точно така. И управлението, и ФБР са изпратили свои екипи, които претърсват града, наблюдават летищата, автобусите, гарите, както си му е редът. Само че размерите на операцията са просто невероятни. Както знаеш, именно подобни рутинни действия осигуряват успеха или неуспеха на повечето начинания и трябва да кажа, че те се справят доста добре. По-точно, справяха се поне до този момент. — Той спря да си поеме дъх и срещна изпълнения с интерес и нетърпение поглед на Пауъл.
— Открили са един бръснар, който си спомня, че е подстригал нашето момче — предсказуема и все пак заслужаваща поздравления постъпка от негова страна — малко след като Уедърби е бил ранен. Между другото състоянието му се подобрява забележително бързо. Надяват се да го разпитат късно тази вечер. Докъде бях стигнал… А, да. Преровили са целия район и са открили откъде си е купил дрехи, но после изгубили следите му. Нямат представа с какво да продължат. Аз самият имам една-две идеи, но ще ги запазя за малко по-късно. Искам да проверя чрез теб някои моменти. Виж дали можеш да ми намериш отговора на тези въпроси, или пък може би ще се сетиш за други, за които аз не съм помислил.
Преди всичко защо? Ако е работа на чехите, защо именно този отдел, някаква си групичка безделничещи аналитици? А ако не са те, стигаме отново до първоначалния въпрос.
Обърни внимание на начина. Защо толкова явно? Защо онзи Хайдегер е бил нападнат предната нощ? Какво е това, което той е знаел, а другите не? И ако има нещо особено около него, защо е трябвало да убиват и останалите? Ако Малкълм работи за тях, надали е имало кой знае за какво да разпитват Хайдегер. Малкълм е можел да им каже.
Да се спрем на нашето момче Малкълм — Малкълм с многото „защо“. Ако е двоен агент, защо е използвал „горещия телефон“? Ако е двоен агент, защо си урежда срещата — за да убие Врабец IV, когото е можел да застреля, когато си поиска, стига да си направи труда да установи истинската му самоличност? Ако не е двоен агент, защо е застрелял точно тези двама мъже, крито е повикал, за да го заведат на сигурно място? Защо е ходил в апартамента на Хайдегер след престрелката? И, разбира се, къде, защо и в какво състояние е в момента?
Има още много въпроси, които произтичат от тези, но това, струва ми се, са главните. Съгласен ли си?
Пауъл кимна и каза:
— Да. А каква е моята роля във всичко това? Старчето се усмихна.
— Ти, скъпо момче, имаш щастието да си временно прехвърлен в моя отдел. Както знаеш, създадоха ни, за да оправяме кашите, забъркани от бюрокрацията. Предполагам, че някои от чиновниците, които преместиха бедната ми стара душица тук, са си представяли, че няма да мога да се отърва от бумагите, докато не умра или не се пенсионирам. Нито една от тези възможности обаче не ме привлича, ето защо аз реших, че „координиране“ може да означава и нещо друго — минимум писане и максимум действия, присвоих си един много добър екип от агенти и си заработих, както аз си знам, като в доброто старо време. Като се има предвид административният лабиринт в системата на разузнаването, има цял куп неясноти, които ми позволяват да лавирам. Един драматург, когото някога познавах, казваше, че най-добрият начин да се създаде хаос, е сцената да бъде залята от актьори. Аз успях да се възползвам от хаоса на другите.
Мисля, че някои от усилията ми — добави той със скромен тон, — колкото и незначителни да изглеждат, са били от полза за страната.
А сега да се върнем на нашата малка история. Всъщност тя не ми влиза съвсем в работата, но проклетото нещо дразни любопитството ми. Освен това мисля, че има нещо погрешно в начина, по който управлението и ФБР подхождат към цялата работа. Преди всичко ситуацията е доста необичайна, а те използват сравнително обикновени средства. А и се препъват едни в други, настървени да го окошарят, както те казват. Има и още нещо, което ми е трудно да изразя с думи. Нещо в цялата тази работа ме притеснява. По принцип всичко това не е трябвало да се случи. И намерението зад събитието, и начинът, по който се е проявило, са толкова… сгрешени, толкова неуместни. Те никак не се вместват в параметрите на управлението. Не че там хората са неспособни — въпреки че, струва ми се, пропускат една-две подробности, те просто не са на прав път. Разбираш ли, момчето ми?