— Добро утро, сър, как сте?
Доброто настроение на пощальона се предаде и на Малкълм. Той също му се усмихна и каза дрезгаво:
— Много съм настинал. Какво мога да направя за вас?
— Имам една пратка тук за госпожица… — Пощальонът спря и се усмихна лукаво на Малкълм, — госпожица Уенди Рос. Специална пратка с обратна разписка.
— Тя не си е вкъщи в момента. Може ли да дойдете по-късно?
Пощальонът се почеса по главата.
— А бе то за моженето, мога, но няма ли да е по-лесно вие да се подпишете? По дяволите, на правителството не му пука кой подписва, стига да има подпис.
— Добре — съгласи се Малкълм. — Имате ли химикал?
Пощальонът потупа джобовете си без успех.
— Влезте — каза Малкълм. — Аз ще донеса.
Пощальонът се усмихна, когато влезе в стаята. Той затвори вратата зад себе си.
— Благодаря ви за любезността, сър. Много ме улеснявате с това — каза той.
Малкълм сви рамене.
— Няма нищо.
Той се обърна и отиде в кухнята да потърси химикал. Когато минаваше през вратата, мозъкът му разсеяно отбеляза, че пощальонът е оставил пакета и смъква чантата от рамото си.
Пощальонът беше много доволен. Имаше нареждане да провери дали Малкълм се намира в апартамента, да изучи сградата и да пристъпи към действие само ако всичко е абсолютно сигурно и безопасно. Знаеше, че успешната проява на инициатива при ликвидирането на Малкълм ще му донесе награда. С момичето щеше да се справи по-късно. Той извади стена си със заглушител от чантата.
Точно преди да се появи иззад ъгъла на кухнята, Малкълм чу щракването, когато пощальонът зареди оръжието си. Не беше намерил химикал. В едната си ръка той носеше кафеника, а с другата — празна чаша. Мислеше да предложи на пощальона чашка кафе за освежаване. Това, че Малкълм не умря тогава, се дължеше на факта, че когато се появи иззад ъгъла и видя оръжието насреща си, той нито за минутка не се замисли. Хвърли кафеника с врялото кафе и чашата право срещу пощальона.
Пощальонът не бе чул Малкълм да се приближава. Мисълта му се съсредоточи върху летящите към лицето му предмети. Той вдигна ръце и покри главата си с автомата. Кафеникът отскочи от нея, но капакът му падна и горещото кафе се разля по голите му ръце и вдигнатото му лице.
Пощальонът изпищя и хвърли оръжието. То се плъзна по пода и спря под масичката, на която стоеше стереото на Уенди. Малкълм отчаяно се спусна към него, но бе препънат от една черна мокасина. Той падна на ръце и се изправи със залитане. Бързо се огледа през рамо и се сниши. Пощальонът прелетя над главата му. Ако летящият страничен удар го бе улучил, задната част на главата на Малкълм щеше да стане на парчета и по всяка вероятност вратът му щеше да се счупи.
Въпреки че не беше тренирал вече шест месеца, пощальонът извърши трудното приземяване съвършено. Но стъпи на малкото килимче, което бабата на Уенди й бе подарила за рождения ден. Килимчето се плъзна по лъснатия под и пощальонът падна на ръце. Все пак той скочи на крака два пъти по-бързо от Малкълм.
Двамата мъже се гледаха. Между Малкълм и оръжието от дясната му страна имаше най-малко десет крачки. Навярно би могъл да стигне до масичката пръв, но преди да успее да вдигне оръжието, пощальонът щеше да се е нахвърлил върху него. Малкълм бе по-близо до вратата, но тя бе затворена. Знаеше, че не разполага с безценните секунди, които му бяха необходими, за да я отвори.
Пощальонът погледна Малкълм и се усмихна. С връхчето на обувката си той опита здравината на дървения под. Гладък. С умело оттренирано движение той се освободи от обувките си. На краката си имаше дебели чорапи. Те също се събуха, когато отърка краката си в пода. Пощальонът се бе приготвил, в случай че му се наложеше да върви, без да вдига шум, бос, и тази подготовка му бе послужила по най-неочакван начин. Босите му крака прилепваха плътно към пода.
Малкълм погледна към усмихващия се противник и започна да се примирява със смъртта си. Не знаеше какъв пояс има мъжът, но беше наясно, че няма никакви изгледи за успех. Познанията му по бойните изкуства бяха съвсем нищожни. Беше чел безбройни сцени на сбивания в книгите и ги бе гледал на кино. Като дете се бе бил два пъти — единия път спечели, а другия — загуби. Преподавателят по физическо възпитание в колежа бе отделил три часа да ги учи на някои хитри номера, които бе усвоил във флотата. Здравият разум накара Малкълм да се опита да повтори стойката на мъжа — присвити колене, стиснати юмруци, лявата ръка отпред и насочена перпендикулярно към пода, дясната — притисната до кръста.