Много бавно пощальонът започна да се придвижва почти без да отлепя краката си от пода през петнадесетте крачки, които го разделяха от жертвата му. Малкълм тръгна да го заобикаля отдясно, като смътно се питаше защо си прави този труд. Когато дойде на шест крачки от Малкълм, пощальонът мина в нападение. Той извика и се престори, че нанася удар с опакото на ръката си в лицето на Малкълм. Както и очакваше, Малкълм бързо се наведе надясно. Пощальонът върна обратно лявата си ръка, отпусна лявото си рамо и се завъртя надясно върху меката част на лявото си стъпало. В края на 240-градусовото обръщане десният му крак се стрелна и посрещна наведената глава на Малкълм.
Шест месеца без тренировки обаче са твърде много, за да се очакват съвършени резултати дори в схватка с неопитен аматьор. Ритникът се размина с лицето на Малкълм и издумка по лявото му рамо. Ударът отхвърли Малкълм към стената. Когато отскочи от нея, той едва успя да отбегне завършващия серията саблен удар с длан.
Пощальонът беше много сърдит на себе си. На два пъти не бе улучил. Наистина противникът му бе ранен, но в този момент той би следвало да е мъртъв. Пощальонът разбираше, че ще трябва да си възвърне формата, преди да се изправи срещу противник, който си знае работата.
Всеки добър инструктор набляга на факта, че при каратето три четвърти от успеха зависи от психическата нагласа. Пощальонът съзнаваше това и посвети всичките си мисли на смъртта на противника си. Той се концентрира толкова силно, че пропусна да чуе Уенди, която тихо отвори и затвори вратата, за да не събуди Малкълм. Беше си забравила чековата книжка.
Уенди сънуваше. Тези двама мъже, застанали в дневната й, не можеха да бъдат истински. Единият бе нейният Малкълм, който започваше да усеща отново лявата си ръка. Другият — нисък набит непознат — бе застанал в някаква странна поза с гръб към нея. После тя чу как непознатият каза съвсем тихо: „Достатъчно проблеми ми създаде вече“ — и осъзна, че всичко това е ужасяващо реално. Когато непознатият започна да се придвижва към Малкълм, тя внимателно посегна зад кухненския ъгъл и взе един дълъг нож от лъскавия комплект, придържан към стената от магнит. Тя тръгна към непознатия.
Пощальонът чу тракането на токчетата й по дървения под. Той бързо финтира към Малкълм и се обърна с лице към новата заплаха. Когато видя изплашеното момиче, стиснало непохватно ножа в дясната си ръка, тревогата, която бе започнала да се натрупва в съзнанието му, изчезна. Той бързо се прокрадна към нея, докато тя трепереща отстъпваше. Остави я да върви назад и когато тя почти се блъсна в дивана, премина в нападение. Левият му крак отхвръкна напред в светкавичен ритник и ножът излетя от вцепенената й ръка. С опакото на лявата си ръка той й нанесе яростен удар и кокалчетата му разцепиха кожата точно под лявата скула. Уенди се отпусна зашеметена на дивана.
Ала пощальонът бе забравил най-важното правило при ситуации на нападение от няколко страни. Всеки, който е атакуван от двама или повече противници, трябва да не спира да се движи и да раздава бързи, последователни удари на всеки от тях. Ако спре, за да се съсредоточи върху един, преди всичките му противници да бъдат неутрализирани, той се оставя открит. Пощальонът трябваше да се извърне и да атакува Малкълм веднага след удара с крак. Вместо това той нанесе coup de grace3 на Уенди.
В момента, когато пощальонът удряше Уенди с опакото на ръката си, автоматът се озова в ръцете на Малкълм. С лявата ръка можа само да вдигне дулото, но успя да го насочи точно навреме — пощальонът бе вдигнал ръка и се готвеше за фаталния удар с длан надолу.
— Недей!
Мъжът се извърна към другия си противник в момента, когато Малкълм натисна спусъка. Преди кашлящият звук да престане, на гърдите му разцъфна червена редица, от която бликна кръв. Тялото му политна към дивана и с тъп звук падна на пода.
Малкълм помогна на Уенди да се изправи. Лявото й око бе започнало да се затваря, а по бузата й се точеше струйка кръв. Тя изплака тихо:
— Боже мой, Боже мой, Боже мой!
На Малкълм му бяха необходими пет минути, за да я успокои. Той надзърна предпазливо иззад щорите. Навън не се виждаше никой. Жълтият фургон от другата страна на улицата изглеждаше празен. Той остави Уенди на долния етаж, прегърнала насочения към вратата автомат. Каза й да стреля по всичко, което мине през вратата. Облече се набързо и прибра парите, дрехите си и вещите, които Уенди му бе купила, в един от празните й куфари. Когато слезе долу, тя донякъде се бе опомнила. Той я изпрати на горния етаж да си вземе нещата. В нейно отсъствие претърси трупа, но не намери нищо. Когато тя се върна десет минути по-късно, лицето й бе измито и носеше куфар.