Малкълм си пое дълбоко дъх и отвори вратата. Беше преметнал някакво палто върху револвера си. Не можеше да се насили да вземе стена. Знаеше какво е извършено с него. Никой не стреля по Малкълм. Той отиде до колата. Все още нищо. Наоколо не се виждаше жива душа. Той кимна на Уенди. Тя изтича при колата, влачейки куфарите им. Те се качиха и той бързо подкара.
Пауъл се чувстваше уморен. Той и двама вашингтонски детективи обиколиха претърсения вече район и минаха по всички улици, където Малкълм е бил видян за последен път. Разпитаха хората във всяка сграда. Намериха само такива, които вече са били разпитани. Пауъл се бе облегнал на някакъв уличен стълб и се опитваше да се сети за нещо ново, когато видя един от помощниците си да бърза към него.
Мъжът беше детективът от отдел „Убийства“ Андрю Уолш. Той се хвана за ръката на Пауъл, за да не загуби равновесие.
— Мисля, че открих нещо, сър. — Уолш се спря да си поеме дъх. — Нали знаете, че намерихме много хора, които вече са били разпитвани? Е, добре, аз пък попаднах на един пазач на паркинг. Той е казал на разпиталия го Полицай нещо, което не фигурира в официалните доклади.
— За Бога, какво е то? — Пауъл забрави за умората си.
— Той разпознал Малкълм на някаква снимка, която полицаят му показал. Нещо повече, казал му, че е видял Малкълм да влиза в колата на едно момиче. Ето името на момичето и адреса й.
— Кога е станало всичко това? — На Пауъл започна да му става студено и го обхвана безпокойство.
— Вчера следобед.
— Хайде! — Пауъл изтича надолу по улицата към колата си, а задъханият полицай го последва по петите.
Бяха се отдалечили на три пресечки, когато телефонът в колата иззвъня. Пауъл го вдигна:
— Да?
— Сър, групата, която обикаля лекарите, докладва, че някой си доктор Робърт Кнудсен е разпознал Кондора по снимка — вчера му е предписал лечение срещу гнойна ангина. Прегледал е заподозряното лице в апартамента на Уенди Рос, Р-О…
Пауъл прекъсна диспечера:
— На път за апартамента й сме. Искам всички групи да се съберат в района, но да не се доближават до къщата, докато не дойда. Кажете им да пристигнат колкото се може по-бързо и колкото може по-безшумно. А сега ми дайте шефа.
Мина цяла минута, преди Пауъл да чуе слабия глас по телефона:
— Да, Кевин, какво има?
— На път за убежището на Малкълм сме. И двете групи попаднаха на него едновременно. Ще ви съобщя подробностите по-късно. И още нещо: някой, който има служебна карта, търси Малкълм и не е докладвал за находките си.
След една дълга пауза възрастният мъж каза:
— Това обяснява много неща, момчето ми. Много неща. — Разговорът прекъсна. Пауъл затвори и се примири със заключението, че навярно фатално е закъснял.
Десет минути по-късно Пауъл и тримата детективи звъняха на вратата на Уенди. Те почакаха една минута, а после най-едрият от тях я разби с ритник. Пет минути по-късно Пауъл накратко докладва на възрастния мъж положението, което завариха.
— Мъжът е неразпознаваем в тази поза. Униформата му на пощальон е прикритие. Автоматът със заглушител вероятно е бил използван по време на нападението над дружеството. Така, както аз виждам нещата, той и някой друг, навярно нашето момче Малкълм, са се били. Малкълм е стигнал пръв до автомата. Сигурен съм, че той е на пощальона, тъй като в чантата му е пробита дупка за носенето му. На нашето момче май продължава да му върви. Намерихме снимка на момичето и имаме номера на колата й. Какво смятате да правите?
— Накарайте полицията да обяви, че я издирват за… убийство. Това ще попречи на нашия приятел, който следи действията ни и използва нашите удостоверения. В момента искам да знам кой е мъртвецът, и то незабавно. Изпратете снимката и отпечатъците от пръстите му на всяка от службите за спешна проверка. Не им изпращайте никаква друга информация. Групите ви да започнат да търсят Малкълм и момичето. А после, предполагам, ще трябва да чакаме.
Докато Пауъл и другите вървяха към колите си, една тъмна лимузина мина край апартамента. Шофьорът беше висок и болезнено слаб човек. Спътникът му, мъж с впечатляващи очи, скрити зад слънчеви очила, му махна да продължи. Никой не ги забеляза, когато отминаваха.