— Обажда се Кондора.
Пауъл подхвана внимателно обмисления разговор.
— Чувам те, Кондор. Слушай внимателно. Управлението е „заразено“. Не сме сигурни от кого, но сме почти уверени, че не си ти. — Пауъл прекъсна наченките на протест. — Не си губи времето да ме убеждаваш в невинността си. Приемаме това за работна хипотеза. А сега, защо стреля по Уедърби, когато той дойде да те вземе?
Гласът от другата страна бе недоверчив.
— Врабец IV не ви ли каза? Онзи човек — Уедърби — пръв стреля по мен! Беше паркирал пред сградата на дружеството в четвъртък сутринта. И колата беше същата.
— Врабец IV е мъртъв, застрелян в уличката.
— Не съм…
— Известно ни е. Ние смятаме, че това е работа на Уедърби. Знаем за теб и момичето. — Пауъл почака думите му да проникнат в съзнанието на Малкълм. — Следите ти ни отведоха в нейния апартамент и намерихме трупа. Ти ли го застреля?
— Едва успях. Той почти ни бе видял сметката.
— Ранен ли си?
— Не, само тялото малко ме боли и леко съм замаян.
— В безопасност ли си?
— За момента, да, сравнително.
Пауъл се наведе напрегнато и зададе безнадеждния и най-важен въпрос.
— Имаш ли представа защо бе унищожена групата ти?
— Да. — Потната ръка на Пауъл се вкопчваше все по-здраво в слушалката, докато Малкълм му разказваше набързо за липсващите книги и финансовите несъответствия, които Хайдегер бе открил.
Когато Малкълм спря, Пауъл попита озадачено:
— Но ти нямаш никаква представа какво означава това, така ли?
— Не, нямам. А сега, какво смятате да предприемете по отношение на нашата безопасност?
Пауъл направи решителна крачка.
— Виж, има един малък проблем. Не само защото не искаме да ти устроят клопка и да те унищожат, а защото не говориш с управлението.
Наоколо десетина километра от Пауъл, в една телефонна будка в „Холидей Ин“, стомахът на Малкълм взе да се свива. Преди да успее да каже нещо, Пауъл продължи:
— Не мога да навлизам в подробности. Просто ще трябва да ни се довериш. Тъй като в управлението е „заразено“, и то навярно на много високо ниво, ние поехме нещата в свои ръце. Включихме се към „горещата“ линия и засякохме обаждането ти. Трябва да разкрием двойния агент в управлението. И да разберем какво всъщност става. Само ти можеш да го направиш и ние искаме да ни помогнеш. Нямаш избор.
— Глупости, човече! Може да си от друга разузнавателна служба, а може и да не си. Дори и да си, защо, по дяволите, трябва да ви помагам? Това не е по моята специалност! Аз само чета за тези неща, не ги върша.
— Помисли си за другите възможности. — Гласът на Пауъл бе безучастен. — Късметът все някога ще ти изневери, а освен нас има едни доста решителни и способни хора, които те издирват. Както сам каза, това не е по твоята специалност. Все някой от тях ще те открие. Без нас можеш само да се надяваш този някой да е от „добрите“. Ако ние сме „добрите“, тогава всичко е наред. Ако не сме, поне знаеш какво искаме от теб. По-добре е, отколкото да действаш на сляпо, нали? Ако не ти харесват инструкциите ни, просто не ги изпълнявай. И още един последен довод. Ние контролираме линията ти за свръзка с управлението. Имаме свой човек дори на „горещия телефон“. (Това беше лъжа.) Единственият друг начин да си отидеш у дома, е да си отидеш лично в Лангли. Привлича ли те идеята да се появиш там просто ей така?
Пауъл изчака, но не получи отговор.
— И аз мислех, че няма да искаш. Би било твърде опасно. Всъщност това, което искаме от тебе, е преди всичко да продължиш да се криеш и да дразниш лъва. А сега ето с какво разполагаме до този момент. — Пауъл осведоми накратко Малкълм за всички факти, които бяха научили. Точно когато свършваше, човекът, който проследяваше обаждането, дойде при него и сви рамене. Озадачен, Пауъл продължи: — Има и друг начин, по който можем да влизаме във връзка. Знаеш ли как се работи с книжен шифър?
— Ами… Май е по-добре пак да ми обясниш.
— Добре. Първо си намираш книгата „Женската мистика“ с меки корици. Има само едно издание. Разбра ли? Добре. Когато поискаме да влезем във връзка с теб, ние ще дадем обява в „Пост“. Тя ще се появи в първата колона под заглавие „Днешните печеливши номера от лотарията «На слука» са:“, последвано от поредица от цифри с тирета помежду им. Първата цифра във всяка поредица отговаря на страницата, втората — на реда, а третата — на думата. Ако не можем да намерим думата, която ти трябва в книгата, ще използваме най-обикновен шифър — цифра-буква. А е номер едно, Б — номер две и така нататък, когато има дума, зашифрована по този начин, първите цифри ще бъдат едно и три. „Пост“ ще ни препраща всяко известие от теб, стига да го адресираш до себе си чрез лотария „На слука“, пощенска кутия 1, „Вашингтон Пост“. Запомни ли?