— Да. Мога ли все пак да използвам „горещия телефон“?
— Бихме предпочели да не го правиш. Твърде е рисковано.
Пауъл видя, че мъжът от проследяването на другия край на стаята шепне нервно по другия телефон. Той каза:
— Имаш ли нужда от нещо?
— Не. А сега какво искате от мен?
— Можеш ли отново да се обадиш на номера на управлението от същия телефон?
— Разговорът толкова дълъг ли ще бъде?
— В никакъв случай. Няма да отнеме повече от минута-две.
— Мога, но предпочитам да се преместя на друг телефон. Ще ми трябва поне половин час.
— Добре. Позвъни им отново и ние ще пропуснем обаждането ти. Ето какво искаме да им кажеш. — Пауъл обясни плана. Когато и двамата останаха доволни, Пауъл каза: — И още нещо. Избери си квартал, в който няма да ти се налага да се появяваш.
Малкълм си помисли.
— Чеви Чеиз.
— Добре — каза Кевин. — Точно след един час ще се получи сведение, че си бил забелязан в Чеви Чеиз. Тридесет минути по-късно един полицай ще бъде ранен, докато преследва мъж и жена, отговарящи на вашето описание. Това ще накара всички да съсредоточат силите си в Чеви Чеиз и ще ви даде свобода на действие. Времето достатъчно ли е?
— Нека да бъде час по-късно, става ли?
— Дадено.
— И още нещо. С кого говоря, имам предвид поименно?
— Наричай ме Роджърс, Малкълм. — Разговорът прекъсна. Веднага щом Пауъл остави слушалката, мъжът от подслушването изтича при него.
— Знаеш ли какво е направил този дивак? Знаеш ли какво е направил? — Пауъл само поклати глава в отговор. — Ще ти кажа какво, дивакът му с дивак! Обиколил е града и е свързал маса улични телефони помежду им, после се е обадил и ги е скачил така, че по всички линии е вървял един и същ разговор, но всеки от телефоните е прехвърлял разговора през централата. Открихме първия телефон за малко повече от минута. Групата ни за наблюдение отиде там незабавно. Намерили празна телефонна будка, саморъчно направена табела „Повреда“ и поставените от него жици. Наложи им се да се обадят отново тук, за да им дадем друг номер. Вече проверихме три от номерата, а сигурно има и други, диването му с диване!
Пауъл се облегна назад и се засмя за пръв път от дни насам. Когато намери абзаца в досието на Малкълм, в който се споменаваше, че е работил едно лято в телефонна компания, той отново се засмя.
Малкълм излезе от телефонната будка и се отправи към паркинга. Във взетия под наем пикап с регистрационен номер от Флорида седеше гърдеста блондинка със слънчеви очила и дъвчеше дъвка. Малкълм постоя в сянката няколко минути, докато оглеждаше паркинга. После отиде до колата и се качи в нея. Той вдигна към Уенди палеца си и се засмя.
— Хей — обади се тя, — какво става? Какво толкова смешно има?
— Ти, глупачето ми.
— Та нали идеята за перуката и сутиена с подплънките беше твоя! Какво съм виновна аз, че…
Ръката му затвори протестиращата й уста.
— Но това не е всичко — каза той, като продължаваше да се смее. — Само да можеше да се видиш.
— Не съм виновна, че си ме бива. — Тя се отпусна на седалката. — Какво ти казаха?
Докато караха към друга телефонна будка, Малкълм й разказа.
Мичъл дежуреше на „горещия телефон“ още от първото обаждане. На няколко крачки от бюрото бе разпънато походното му легло. Не беше излизал на въздух от четвъртък. Не се бе къпал. Когато отиваше в тоалетната, вземаше телефона със себе си. Началникът на Извънредния отдел обмисляше дали да не нареди да му направят инжекции за ободряване. Заместник-директорът бе решил да остави Мичъл на телефона, тъй като беше по-вероятно да разпознае Малкълм, ако той се обади отново, отколкото някой нов човек. Мичъл се чувстваше уморен, но все още се държеше. В момента той беше един не само издръжлив, но и твърдо решен мъж. Чашата с кафе бе почти до устните му, когато телефонът иззвъня. Той се поля, докато сграбчваше слушалката.
— 493 — 7282.
— Обажда се Кондора.
— Къде, по дяволите…
— Млъкни! Знам, че проследявате това обаждане, така че нямаме много време. Бих останал на телефона, но управлението е „заразено“.
— Какво!
— Някой там е двоен агент. Мъжът в уличката — Малкълм почти се изпусна и щеше да каже „Уедърби“ — пръв стреля по мен. Познах го, понеже бе паркирал пред дружеството. Другият трябва да ви е разказал, въпреки че… — Малкълм се позабави, очаквайки да бъде прекъснат. Не се излъга.
— Врабец IV е бил застрелян. Ти…
— Не съм го направил аз. Защо ще го правя? Значи не сте знаели?
— Всичко, което знаем, е, че имаме двама мъртъвци в повече, отколкото преди да се обадиш за първи път.