— Може да съм убил мъжа, който стреля по мен, но не съм убивал Мароник.
— Кого?
— Мароник, мъжа с псевдоним Врабец IV.
— Врабец IV не се казваше така.
— Нима? Мъжът, когото застрелях, извика „Мароник“, след като падна. Мислех, че Мароник е Врабец IV. (По-полека, каза си Малкълм, не преигравай.) Няма значение, времето лети. Дружеството бе унищожено, за да бъде прикрито нещо, което Хайдегер знаеше. Той ни каза, че се е натъкнал на нещо странно в архивите. Канеше се да докладва за това в Лангли. По тази причина смятам, че има двоен агент. Хайдегер е информирал не когото трябва.
Виж, оказах се забъркан в някаква история. Мисля, че мога да разбера и други работи. Открих нещо в апартамента на Хайдегер. Струва ми се, че мога да го разнищя, ако ми дадете време. Знам, че сигурно ме издирвате. Страхувам се да дойда или да ви оставя да ме намерите. Може ли да ме оставите малко на мира, докато разбера какво е това, което знам и което кара противника да желае смъртта ми?
Мичъл изчака две-три секунди. Мъжът от проследяването неспокойно му замаха да продължи да държи Малкълм на телефона.
— Не знам дали е възможно. Може би, ако…
— Нямам време. Ще ви се обадя отново, когато разполагам с повече информация. — Разговорът прекъсна. Мичъл погледна към човека от прослушването и получи едно отрицателно кимване.
— Какво, по дяволите, мислиш, че беше това? Мичъл обърна очи към говорещия — пазач от охраната. Мъжът в инвалидната количка поклати глава.
— Не знам и не ми е работа да се мъча да разбера. — Мичъл се огледа наоколо. Погледът му се спря върху един мъж, за когото си спомни, че е агент-ветеран. — Джейсън, името Мароник говори ли ти нещо?
Незабележимият човек на име Джейсън бавно кимна с глава.
— Не е като да не съм го чувал.
— И аз — каза Мичъл. Той вдигна телефона. — Архивът ли е? Искам всичко, което имате за хората с име Мароник, както и да се пише. Сигурно ще ни трябват няколко екземпляра преди края на деня, така че се поразмърдайте.
Той прекъсна връзката, а после набра номера на заместник-директора.
Докато Мичъл чакаше да се свърже със заместник-директора, Пауъл се обади на възрастния човек.
— Нашето момче се справи чудесно, сър.
— Радвам се да чуя това, Кевин, много се радвам.
С по-лек тон Пауъл каза:
— Точно колкото трябва истини, примесени с няколко пикантни факта за стръв. Това ще накара управлението да се размърда в правилна посока, но да се надяваме, че няма да ни подушат. Ако сте прав, нашият приятел Мароник може да започне да нервничи. Ще им се прииска повече отвсякога да хванат Кондора. Нещо ново при вас?
— Не. Нашите все още ровят в миналото на всички, които са имали отношение към тази история. Освен нас само полицията знае за връзката между Малкълм и убития в апартамента на момичето. В полицията убийството и изчезването на момичето са регистрирани като обикновен криминален случай. Когато му дойде времето, тази дреболия ще попадне в ръцете на когото трябва. Доколкото мога да определя, всичко върви по плана. А сега, предполагам, ще трябва да отида на още едно досадно съвещание и да подбутвам леко нашите приятели в правилната посока с невъзмутим вид. Мисля, че ще бъде най-добре да останеш на телефона — само ще подслушваш, няма да се намесваш, но бъди готов да се задействаш във всеки момент.
— Слушам, сър. — Пауъл затвори. Той погледна към ухилените мъже в стаята и се отпусна на стола си с чашка кафе в ръка.
— Дяволите да ме вземат, ако мога да разбера какво става! — Капитанът от флотата тропна с юмрук по масата, за да подчертае думите си, а после се облегна на големия тапициран стол. В стаята бе задушно. Под мишниците на капитана се разливаха петна от пот. Точно сега ли трябваше да се развали климатичната инсталация, помисли си той.
Заместник-директорът каза търпеливо:
— И ние не сме напълно сигурни какво означава това, капитане. — Той си прочисти гърлото и се накани да продължи от мястото, където го бяха прекъснали. — Както казвах, освен информацията, получена от Кондора — независимо от точността й, — всъщност сме там, където бяхме и миналия път.
Капитанът се наведе надясно и постави представителя на ФБР до себе си в неудобно положение, като му прошепна:
— Защо тогава свикваме това идиотско събрание? — Изпепеляващият поглед на заместник-директора не му оказа никакво въздействие.
Заместник-директорът продължи:
— Както знаете, досието на Мароник липсва. Изискахме копие от англичаните. То трябва да пристигне със самолет на военновъздушните сили до три часа. Бих искал да чуя вашите забележки, господа.