Мъжът от ФБР се обади незабавно:
— Мисля, че Кондора отчасти е прав. ЦРУ е „заразено“. — Колегата му от управлението се размърда. — Но според мен би трябвало да говорим в минало време и да казваме „е било заразено“. Очевидно Уедърби е бил двоен агент. Той навярно е използвал дружеството като нещо от рода на куриерска служба и Хайдегер се е натъкнал на това. Когато Уедърби разбрал, се е наложило дружеството да бъде унищожено. Кондора е бил хлабавото болтче, което е трябвало да бъде завинтено. Уедърби е сгафил. Сигурно наоколо продължават да се навъртат хора от групата му, но, струва ми се, съдбата запуши дупката, от която изтичаше информация. Така, както аз виждам нещата, най-важното за нас в момента е да си приберем Кондора. С помощта на информацията, която той може да ни даде, бихме могли да опитаме да заловим тези няколко останали мъже — включително и Мароник, стига да съществува — и да разберем колко информация е изтекла.
Заместник-директорът се огледа наоколо. Точно когато се канеше да закрие съвещанието, възрастният мъж улови погледа му.
— Мога ли да изложа няколко свои разсъждения, господин заместник-директор?
— Разбира се, сър. Вашите бележки винаги са били добре дошли.
Мъжете в стаята леко се размърдаха, за да вникнат по-добре. Капитанът също се размърда, въпреки че явно го направи само от учтивост.
Преди да заговори, възрастният мъж погледна малко странно представителя на ФБР.
— Трябва да заявя, че не съм съгласен с колегата от бюрото. Неговото обяснение звучи правдоподобно, но в него има едно-две несъответствия, които ме притесняват. Ако Уедърби е главният агент, тогава как и защо умря? Знам, че въпросът продължава да бъде спорен, поне докато лабораторията не приключи с подробните изследвания, които правят. Убеден съм, че ще открият, че е бил убит. Подобна заповед би следвало да идва от по-високо място. Освен това имам усещането, че има нещо погрешно в цялото обяснение за двойния агент и куриерската служба. Не мога да го твърдя със сигурност, просто интуиция. Мисля, че трябва да продължим да действаме горе-долу по същия начин с две малки изменения.
Първо, трябва да проучим миналото на всички засегнати и да потърсим дали пътищата им не се пресичат някъде. Кой знае какво можем да открием? Второ, хайде да дадем на Кондора шанс да полети. Може пък да попадне на нещо. Нека да поотслабим хайката и да съсредоточим усилията си върху събирането на факти. Имам и някои други идеи, които бих искал да разработя за следващата ни среща, ако не възразявате. Това е всичко за момента. Благодаря ви, господин заместник-директор.
— И аз ви благодаря, сър. Разбира се, господа, окончателното решение ще бъде взето от директора на управлението. Но ми бе дадено уверение, че нашите препоръки ще бъдат взети под внимание. Докато не стигнем до окончателно решение, смятам да продължаваме по същия начин.
Възрастният мъж погледна заместник-директора и каза:
— Можете да бъдете сигурен, че ще ви помогнем, с каквото можем.
Незабавно представителят на ФБР се намеси грубо.
— Това се отнася и за нас! — Той изгледа предизвикателно възрастния мъж, който му отвърна със загадъчна усмивка.
— Господа — каза заместник-директорът, — бих искал да благодаря на всички ви за помощта, която получаваме и сме получавали от вас. Благодаря ви за присъствието. Ще бъдете уведомени за следващото съвещание. Довиждане.
Докато си тръгваха, представителят на ФБР хвърли един поглед към възрастния мъж и се озова под прицела на две светли, любопитни очи. Мъжът от ФБР побърза да напусне стаята. На излизане капитанът от флотата се обърна и промърмори на представителя на Министерството на финансите:
— Господи, как ми се иска да си бях останал строеви офицер! Тези досадни съвещания ме побъркват. — Той изсумтя, сложи си фуражката и излезе от стаята. Заместник-директорът си тръгна последен.
— Това никак не ми харесва.
Двамата мъже се разхождаха край Капитолия по краищата на движещите се тълпи. Следобедният приток на туристи започваше да спада, а някои държавни служители си тръгнаха по-рано от работа. Понеделник е муден ден за Конгреса.
— И на мен не ми харесва, скъпи ми приятелю, но трябва да се примиряваме със ситуацията такава, каквато е, а не каквато би ни се искало да бъде.
По-възрастният от двамата мъже огледа впечатляващия си придружител и продължи:
— И все пак поне знаем малко повече от преди. Например знаем колко важно е Кондора да умре.
— Мисля, че не само той. — Необичайният вашингтонски ветрец довя думите на мъжа с впечатляващата външност до другия, който потрепера въпреки топлото време.