КЪСНО В ПОНЕДЕЛНИК
„Първата крачка към изграждане на умела игра в защита следователно е създаването на агресивен подход към нея. Постигнете ли това, ще откриете някои тънки средства за защита, за които другите играчи не са и помисляли. Ако търсите активната контраигра, вие често ще разстройвате умно замислените атаки. Нещо повече, ще разстроите и вашия противник.“
— Нещата страшно се объркаха, сър. — Гласът на Пауъл отразяваше огорчението, което изпитваше.
— Какво искаш да кажеш? — От другата страна възрастният мъж се напрегна да не изпусне нито дума.
— Момичето е било застреляно на Капитолийския хълм. Двама свидетели малко неуверено разпознаха Мароник по онази стара снимка. Те също разпознаха в спътника на момичето, който избягал, Малкълм. Доколкото можем да преценим, той не е бил ранен. Мароник също се е измъкнал.
— Двама убити за един ден.
— Мароник не си пилее времето.
— Не съм казал, че момичето е мъртво.
След почти недоловима пауза обтегнатият глас каза:
— Мароник няма навика да пропуска. Тя е мъртва, нали?
— Не, сър, въпреки че е оставало съвсем малко. Още една част от милиметъра и е щял да размаже мозъка й по тротоара. Получила е сериозна рана в главата. В момента тя се намира в болницата на управлението. Наложи се да й направят малка операция. Този път аз се разпоредих за мерките за сигурност. Не ни трябва да се повтаря случаят с Уедърби. Тя е в безсъзнание. Лекарите казват, че ще остане в това състояние още няколко дни, но смятат, че в края на краищата ще се оправи.
В гласа на възрастния мъж имаше нетърпелива нотка, когато той попита:
— Тя каза ли нещо на някого, каквото и да е то?
— Не, сър — отвърна обезсърчаващо Пауъл. — В безсъзнание е от момента, в който са я ранили. Двама от моите хора пазят в стаята й. Освен че проверяват основно всеки, който влиза там, те чакат, в случай че тя дойде в съзнание.
Имаме и друг проблем. Полицаите са бесни. Искат да хвърлят в издирването на Мароник всичко, с което разполагат. Един мъртъв полицай и ранено момиче на Капитолийския хълм означават за тях много повече, отколкото нашата шпионска криеница. Досега успявах да ги задържам, но не мисля, че ще мога да го правя още дълго. Ако започнат да го търсят, като използват информацията, с която разполагат, управлението неминуемо ще научи. Какво да правим?
Възрастният мъж помълча малко и каза:
— Остави ги. Дай им леко „очистени“ сведения за всичко, което знаем. Толкова, колкото да могат да тръгнат по следите на Мароник. Кажи им да започнат да го издирват с всички възможни средства и че ще получат каквато помощ им е необходима. Единственото, на което ще държим, е правото да го разпитаме първи, когато го заловят. Настоявай за това и им кажи, че мога да получа разрешение да предявя подобно искане. Нека да търсят и Малкълм. Възможно ли е Мароник да ги е причаквал?
— Едва ли. Открихме пансиона, който са използвали Малкълм и момичето. Мисля, че Мароник е бил в квартала и случайно ги е забелязал. Ако не се бе намесила полицията, той навярно щеше да очисти Кондора. Има и още нещо. Един от свидетелите се кълне, че Мароник не е бил сам. Не успял да разгледа добре другия, но твърди, че бил по-възрастен от Мароник. По-възрастният мъж е изчезнал.
— Има ли други свидетели, които са го видели?
— Не, но аз съм склонен да му вярвам. По-възрастният мъж навярно е главният двоен агент, когото търсим. Хълмът е идеално място за срещи. Това би могло да обясни как Мароник се е натъкнал на Малкълм и момичето.
— Да. Добре, изпрати ми всичко, което можеш, за приятеля на Мароник. Свидетелят ще може ли да го опише, запомнил ли е номера на автомобила му? Въобще нещо такова.
— Не, нищо определено. Може пък да имаме късмет и момичето да ни помогне, ако дойде скоро в съзнание.
— Така е — каза възрастният мъж тихо, — наистина би било късмет.
— Имате ли някакви нареждания?
Възрастният мъж помълча няколко секунди, после каза:
— Дайте обява — не, по-добре две, в „Пост“. Нашето момче, където и да се намира, ще очаква да се обадим. Но навярно той е побъркан, така че дайте простичка, незашифрована обява, която да бъде отпечатана на една и съща страница с шифрованата. Предайте му да се свърже с нас. В зашифрованата обява му съобщете, че момичето е живо, първоначалният план се отменя и се опитваме да намерим някакъв начин да го заведем на сигурно място. Ще трябва да поемем риска, че може да не се е снабдил с екземпляр от книгата-шифър. Не можем да пишем нищо важно в незашифрованата обява, тъй като не знаем кой друг освен нашето момче чете „Пост“.