— Доколкото разбирам, никой няма нови идеи. Следователно, решавам да продължим по същия начин както досега. (Каквото и да означава това, — помисли си той.) — Ако нямате какво да добавите… — той спря само за секунда, — предлагам да закрием заседанието.
Заместник-директорът събра книжата си, пъхна ги в куфарчето си и бързо излезе от стаята.
Докато другите ставаха от местата си, представителят на военното разузнаване, се наведе към капитана от флотата и му каза:
— Чувствам се като късоглед девственик по време на медения си месец, на когото не му става оная работа. Не виждам какво да правя, а и не съм в състояние да го направя.
Капитанът от флотата погледна колегата си и отвърна:
— Никога не съм имал подобен проблем. Малкълм смени три таксита, преди да се отправи най-накрая към североизточен Вашингтон. Той слезе от таксито в периферията на центъра и повървя из района. По време на обиколката из града в главата му се бе родил план, недостатъчно оформен и ясен, но все пак план. Първата стъпка бе да намери така важното скривалище от преследвачите.
Това му отне само Двадесет минути. Той видя как тя си го избра и дискретно тръгна успоредно с него. Тя пресече улицата на ъгъла. В момента, в който стъпи на тротоара, тя се „спъна“, политна срещу него и плътно се прилепи към Малкълм. Ръцете й бързо се плъзнаха отстрани на тялото му. Той усети как тя се стегна, когато напипа оръжието на колана му. Тя се отдръпна и две невероятно ясни кафяви очи пробягнаха по лицето му.
— Ченге ли си? — Ако се съди по гласа й, надали бе на повече от осемнадесет. Малкълм сведе очи към правата й боядисана руса коса и бледо лице. Тя миришеше на парфюма, който даваха да се пробва в магазина на ъгъла.
— Не. — Малкълм погледна уплашеното й лице. — Да кажем, че работата ми е свързана с опасности. — По лицето й прочете страх, но знаеше, че въпреки това тя ще поеме риска.
Тя отново се облегна отгоре му и притисна бедрата и гърдите си към него.
— Какво правиш по тия места?
Малкълм се усмихна.
— Търся си маце за чукане. Готов съм да му платя. И сега вече, ако бях ченге, няма да има как да те опандизя, тъй като аз ти направих предложението. Нали?
Тя се усмихна.
— Добре, тигре. Разбирам. Как смяташ да се повеселим?
Малкълм я погледна. Италианка, помисли си той, или може би от Централна Европа.
— Колко вземаш?
Момичето го изгледа, преценявайки възможностите. Денят беше минал мудно.
— Двадесет долара за обикновено чукане? — Тя му даде ясно да разбере, че само пита, а не поставя условие.
Малкълм знаеше, че скоро трябва да се махне от улицата. Той погледна момичето.
— Нямам бърза работа — каза той. — Ще ти дам… седемдесет и пет за цялата нощ. Ще платя и закуската, ако отидем у вас.
Момичето се стегна. Можеше да й отиде цял ден и половината нощ, за да спечели толкова пари. Тя реши да се пазари. Бавно премести ръката си върху слабините на Малкълм, прикривайки движението, като се облегна на него и притисна гърдите си към ръката му.
— Ей, сладур, това е чудесно, но… — Тя почти изгуби кураж. — Не можеш ли да ми дадеш стотачка? Моля те! Ще бъда супер-супер добра с теб.
Малкълм погледна към нея и кимна.
— Сто долара. За цялата нощ у вас. — Той бръкна в джоба си и й подаде банкнота от петдесет долара. — Половината сега, половината после. И не се опитвай да ми поставяш клопка.
Момичето грабна парите от ръцете му.
— Няма да има никакви клопки. Ще бъда само аз. И наистина ще бъда добра — много добра. Жилището ми не е далеч. — Тя го хвана под ръка, за да го насочва накъде да върви.
Когато стигнаха до следващия ъгъл, тя му прошепна:
— Само секунда, сладур, трябва да кажа нещо на този човек. — Тя пусна ръката му, преди той да има време да размисли, и избърза към един сляп продавач на моливи на ъгъла. Малкълм се дръпна до стената. Ръката му се плъзна под палтото. Дръжката на пистолета беше влажна от пот.
Малкълм видя момичето да пъхва в джоба на мъжа петдесетте долара. Той промърмори нещо. Тя отиде бързо до една телефонна будка, почти без да забелязва, че момчето, което се блъсна в нея, се ухили, когато гърдите й се разлюляха. На вратата имаше табелка „Повреда“, но тя отвори вратата. Разлисти указателя или поне така се стори на Малкълм. Не я виждаше много добре, тъй като бе обърната с гръб към него. Тя затвори вратата и бързо се върна.