— Извинявай, че те накарах да чакаш, сладур. Просто малка сделчица. Нямаш нищо против, нали?
Когато се изравниха със слепеца, Малкълм спря и блъсна момичето настрана. Той дръпна дебелите тъмни очила от лицето на мъжа. Внимателно наблюдаваше момичето, докато бавно извръщаше поглед към продавача на моливи. Двете празни орбити го накараха да постави очилата на мястото им по-бързо, отколкото ги бе свалил. Малкълм пъхна десетдоларова банкнота в чашката на мъжа.
— Да забравим станалото, старче.
— Вече е забравено, мистър.
Докато отминаваха, момичето го погледна.
— Защо го направи?
Малкълм сведе поглед към озадаченото и безинтересно лице.
— Просто проверявам.
Жилището й се оказа стая с ъгъл за кухня и баня. Веднага щом се озоваха вътре, тя заключи вратата и сложи резето. Малкълм постави веригата.
— Ей сега ще се върна при теб, сладур. Съблечи се. Ще те оправя както трябва, само секунда. — Тя се шмугна зад завесата на банята.
Малкълм погледна през прозореца. Трети етаж. Никой не би могъл да се изкачи. Чудесно. Вратата бе здрава и двойно заключена. Според него никой не ги бе проследил или пък забелязал. Той бавно се съблече. Постави оръжието на малката масичка до леглото и го покри с един стар брой на „Рийдърс Дайджест“. Леглото проскърца, когато легна на него. И тялото, и мозъкът му бяха изтръпнали от умора, но знаеше, че трябва да се държи колкото може по-естествено.
Завесите се отвориха и тя дойде при него със светнали очи. Беше облечена с черна роба с дълги ръкави. Предницата й не бе закопчана. Гърдите й се люлееха — увиснали и мършави. Останалите части от тялото й приличаха на гърдите — мършави и почти съсухрени. Гласът й беше някак отнесен.
— Извинявай, че се забавих толкова, сладур. Хайде да започваме.
Тя легна в леглото и придърпа главата му до гърдите си.
— Ето ти, миличък. — Няколко минути ръцете й шариха по тялото му, а после тя каза:
— Сега ще се погрижа наистина добре за теб.
Тя се премести към долния край на леглото и заби глава в слабините му. Минути по-късно успя да събуди някаква реакция в тялото му. Момичето се изправи и отиде в банята. Върна се с бурканче вазелин.
— О, миличък, ти наистина бе добър, много добър, захарче. — Тя легна на леглото, за да се намаже с вазелина. — Ето ме, захарче, готова съм. Чакам те, когато поискаш.
В продължение на доста време те просто лежаха така. Най-накрая Малкълм погледна към нея. Гърдите й се повдигаха бавно, внимателно, почти с усилие. Тя спеше. Той отиде в банята. На седалката на мръсната тоалетна чиния намери лъжицата, гумения маркуч, кибрита и саморъчно направената спринцовка. Малката найлонова торбичка все още бе три четвърти пълна с белия прах. Вече знаеше защо робата е с дълги ръкави.
Малкълм претърси апартамента. Откри четири чифта бельо, три блузи, две рокли, чифт джинси и червен пуловер, подобен на тъмночервения на пода. В кутия от обувки в кухнята намери шест квитанции за върнати вещи, издадени, при освобождаване от един вашингтонски затвор. Откри и гимназиална карта отпреди две години. Мери Рут Розен. Адресът на синагогата й бе четливо напечатан на гърба. Нямаше нищо друго за ядене освен пет бисквити, някакъв кокосов орех и сок от грейпфрут. Той изяде всичко. Под леглото намери празна бутилка от вино. Подпря я на вратата. Ако теорията му се окажеше вярна, тя щеше да падне с трясък при отварянето на вратата. Той вдигна на ръце отпуснатото й тяло. Тя почти не помръдна. Сложи я на протритото кресло и хвърли някакво одеяло върху безжизнената купчинка. Едва ли щеше да усети, ако не й е удобно през нощта. Малкълм си свали лещите и легна на леглото. Пет минути по-късно той вече спеше.
ВТОРНИК, ОТ СУТРИНТА ДО РАННАТА ВЕЧЕР
„В почти всяка шахматна партия настъпва кризисен момент, който трябва да бъде осмислен. По един или друг начин играчът рискува нещо — когато знае какво прави, наричаме това «пресметнат риск». Ако разбирате естеството на този кризисен момент, ако осъзнавате как сте се обвързали с определен начин на игра, ако предварително сте наясно, че сте обвързани с този на чин на игра, ако предварително схващате естеството на задачата, която ви предстои, и съпровождащите я трудности, всичко е наред. В случай обаче, че подобно осмисляне липсва, партията е загубена за вас и съпротивата нищо няма да ви донесе.“
Малкълм се събуди малко след седем. Той лежа тихо почти до осем часа и обмисля възможностите. Най-накрая все пак реши да доведе нещата докрай. Той хвърли един поглед към креслото. Момичето се бе смъкнало на пода през нощта. Одеялото се бе увило около главата и тя едва дишаше.