Надписът, който присветваше от другата страна на улицата, му даде идеята. Започна да пише с подръчни материали. Двадесет минути по-късно напъха краткото резюме на събитията от последните пет дни и прогнозата си за бъдещото им развитие в трите малки плика, които измоли от сервитьорката. Салфетките бяха предназначени за ФБР. Листчетата ненужна хартия от портмонето му отидоха в плика, адресиран до ЦРУ. Картата на окръг Калумбия, която взе от гарата, щеше да отиде в „Пост“. Тези три плика влязоха в големия плик, който купи от аптеката. Малкълм пусна големия плик в пощенската кутия. Пощата се събираше в 2,00 часа следобед. Големият плик бе адресиран до банката на Малкълм, която по неизвестни причини във вторник затваряше в 2,00 ч следобед. Малкълм изчисли, че банката ще намери и изпрати писмата му най-рано на другия ден. Разполагаше минимум с двадесет и четири часа за действие и бе предал сведенията, които знаеше. Считаше, че е изпълнил задълженията си.
Докато Малкълм прекарваше остатъка от деня, чакайки на нескончаемата опашка пред паметника на Вашингтон, агенциите по охрана на законността и защита на националната сигурност тихо и кротко се побъркваха. Детективи и агенти се препъваха едни в други й в неверни съобщения за Малкълм. Три отделни коли, пълни със служители от три отделни служби, пристигнаха едновременно в един и същи пансион, за да проверят три отделни информации, всяка от които бе невярна. Съдържателката на пансиона така и не разбра какво става, когато служителите си тръгнаха ядосано. Един стажант от Конгреса, който съвсем слабо отговаряше на описанието на Малкълм, бе заловен и задържан от патрул на ФБР. Тридесет минути след като самоличността на стажанта бе установена и федералните власти го освободиха, той бе арестуван от вашингтонската полиция. Репортерите се опитваха да изкопчат някакви сведения от и без това нервните служители за вълнуващата престрелка на Капитолийския хълм. Конгресмени, сенатори и политически наемници от всякаква боя непрекъснато се обаждаха на агенциите и един на друг, разпитвайки за изтичането на информация, за което бяха подочули. Разбира се, всички отказваха да коментират въпроса по телефона, но сенаторът конгресмен — шеф на управление — искаше да му бъде докладвано лично. Кевин Пауъл отново се опитваше да влезе в ролята на Кондора и да тръгне по стъпките му. Той вървеше по „Южнокапитолийска“, а озадачаващите, тревожни въпроси помрачаваха прекрасния пролетен ден. След като не получи отговор от дърветата и сградите, в 11,00 той се отказа от издирването, за да се срещне с този, който го ръководеше.
Пауъл закъсня, но когато влезе забързан в стаята, не получи укорителен поглед от възрастния човек. Всъщност дружелюбието му сякаш бе станало още по-подчертано. Отначало Пауъл реши, че топлото отношение се дължи на присъствието на непознатия, който седеше редом с тях на малката масичка, но постепенно стигна до извода, че е неподправено.
Непознатият бе един от най-едрите мъже, които Пауъл някога бе виждал. Трудно бе да се прецени ръстът му, така както бе седнал, но Пауъл предположи, че е почти два метра. Тялото му бе масивно, а под скъпото му, ушито по поръчка сако имаше допълнителна подплата от поне сто тридесет и пет килограма. Гъстата черна коса бе внимателно сресана. Пауъл забеляза, че малките като на прасенце очи го преценяват спокойно и внимателно.
— А, Кевин — каза възрастният мъж, — колко мило от твоя страна да ни направиш компания. Мисля, че не познаваш доктор Лофтс.
Пауъл не познаваше доктор Лофтс лично, но познаваше работата му. Доктор Крофорд Лофтс бе навярно водещият психолог-диагностик в света, но репутацията му бе известна само сред много ограничени среди. Доктор Лофтс оглавяваше групата за психиатрична оценка на ЦРУ. ГПО получи признание, след като преценката им за съветския премиер убеди президента Кенеди да продължи блокадата на Куба. Оттогава ГПО разполагаше с неограничени средства, за да съставя оценките си за основните световни лидери и избрани личности.
След като поръча кафе за Пауъл, възрастният мъж се обърна и каза:
— Доктор Лофтс работи по случая с нашия Кондор. През последните няколко дни той разговаря с различни хора, прегледа работата на нашето момче и досиетата, дори поживя в апартамента му. Това, струва ми се, се нарича опит да се изгради профил на поведението. Вие ще го обясните по-добре, докторе.
Тихият глас на Лофтс изненада Пауъл:
— Мисля, че ти почти го направи, стари приятелю. Всъщност аз се опитвам да разбера какво би направил Малкълм, като се вземе предвид досегашният му живот. Всичко, което мога да кажа, е, че той ще импровизира фантастично и ще пренебрегне съветите ви, освен ако те не съвпадат с неговите желания. — Доктор Лофтс не беше от хората, които при първа възможност се разбъбрят за работата си. Това също изненада Пауъл и той не бе подготвен, когато Лофтс спря да говори.