И изведнъж… светлата точка се смени с абсолютно извънземно алено сияние.
— Това е Кълбото — прошепна Магьосника. — Изглежда, са взели горе и Огнения камък. После са сложили Кълбото над Огнения камък и са освободили специалната му сила.
— И каква е тя? — попита Соломон.
— Способността да се вижда Тъмната звезда — отговори Алби. — Виж…
И посочи шамана, който все още стоеше на триъгълния остров, само че сега се беше привел над уреда за измерване на наклона и надничаше в нещо като окуляр, окуляр, насочен право към аленото сияние на Делфийското кълбо високо над върха на вулкана.
— Това е телескоп — каза Алби. — Телескоп като построения от Хук през 17-и век. Телескопът няма нужда от тръба — трябват му само две лещи, едната долу, другата горе, раздалечени на фокусното разстояние. Само че този безтръбен телескоп е огромен… с размерите на вулкана.
— Телескоп създаден с една-единствена цел — поясни Магьосника. — Наблюдаването на Тъмната звезда.
Сякаш чул думите му, шаманът диво изви, прилепил око към окуляра:
— Нефтис! Нефтис… Нефтис!!!
И монотонно запя нещо.
Лили се вслуша и започна да превежда:
— Велики Нефтис. Верните ти слуги са готови за твоето пристигане. Ела и ни окъпи в смъртоносната си светлина. Освободи ни от земното ни съществуване.
— Това е лошо… — обади се Зоуи.
— Защо?
— Защото този шаман няма намерение да спасява света от Тъмната звезда. Той иска тя да дойде. Иска да отприщи силата на полето с нулева енергия върху Земята. Нещо повече, този човек иска да умре от ръката на своя Бог.
Лили отново заспа, но малко преди изгрев се случи нещо друго.
Бяха изтекли няколко часа, откакто монасите воини бяха свършили с работата си и бяха върнали свещените предмети на своя народ по обичайните им места: Делфийското кълбо и вече пречистеният втори Стълб бяха пак на пиедестала си на триъгълния остров до древния уред. След това жреците се бяха прибрали в храма крепост и в селото се бе възцарил покой… покой, продължил до момента, в който Лили се събуди, понеже някои я замеряше с някакви неща.
Тя отвори очи…
… и видя един младеж от неета да хвърля по нея камъчета.
Лили седна.
Младежът беше двайсетинагодишен и нисичък и ако можеше да се премахне издутината на лявата част на черепа му, определено щеше да мине за голобрад юноша.
— Здрасти… — неуверено каза той.
— Говориш моя език? — изненада се Лили.
Той кимна.
— Малко. Аз ученик на осма съпруга на вожда. — Изговаряше внимателно всяка дума. — Тя и аз, много потискани в племето, затова говори заедно много. Аз има много питане теб. Много питане…
— Например?
— Какво представлява твой свят?
Лили наклони глава на една страна и го огледа по-внимателно. Беше крайно изненадващо да намери точно в тази обстановка един съвсем обикновен, внимателен и любопитен младеж.
— Как се казваш? — попита тя.
— Аз Оно, седми син на върховен вожд Рано.
— Аз пък съм Лили. Говориш моя език много добре.
Оно се усмихна гордо.
— Аз добър ученик. Радвам да се уча.
— И аз — съгласи се Лили. — Но аз съм добра с езиците. Вашият е много древен, знаеш ли?
— Това аз знае.
Както се оказа, Оно бе наистина много любопитен младеж и имаше безброй въпроси за света навън.
Идеята за полет например му беше страшно интересна. Като малък той бе помогнал да се обезвреди хидроплан долу при издяланата гора. След като нещастниците в самолета били извадени и отведени, а след това и убити, той разглеждал машината с часове. Но колкото и да се мъчил, така и не разбрал как така това тежко нещо може да лети като птица.
Друг въпрос, който го измъчваше, бе радиото — всъщност радиото на Зоуи, което й бяха отнели, — и той попита Лили по какъв начин това устройство позволява на двама души да разговарят от разстояние.
Лили се постара да отговори на въпросите му и колкото повече говореха, толкова повече се убеждаваше, че Оно е не само любопитен, но и мил и внимателен.
— Ще ми разкажеш ли за твоето племе? — помоли го тя.
Въпросът й го накара да въздъхне.
— Неета имат дълга история. Властта в племе се крепи на… как да каже… поравно между кралско семейство и жреци на Свещения камък… Баща ми вожд, защото наше семейство силно отдавна. Силен вожд уважаван от неета. Но аз мисля баща ми груб. И братя груби. Голямо тяло, малък мозък. Но тук силни получават всичко — здрави жени, първи храна, — затова силни продължават управляват. Бият слаби и вземат от тях — животни, плод, дъщери… Но воини жреци също имат власт, защото пазят лабиринт. В техни крепости те учи от малки и научава магии и как да се бие, затова като пораснат, стават убийци.