От друга страна, Барано грабна своята сабя умело, като човек, който има богат опит.
Оно се приближи и застана на три метра от платформата на Лили.
— Това е лудост. Дори ако кльощав убие Барано, той бъде осъден на лабиринт, защото убил кралски син. Опитен боец ли е твой приятел?
Очите на Лили бяха пълни със сълзи.
— Не.
— Защо тогава застава пред Барано за теб?
Лили не можеше да отговори. Само гледаше Соломон, който стоеше на Камъка на спора заради нея.
Отговори му Зоуи:
— Там, откъдето идваме, понякога се изправяш в защита на приятелите си, макар да знаеш, че не можеш да победиш.
Оно се намръщи.
— Не вижда смисъл.
В този момент изгърмя барабан и тлъстият вожд на неета седна в кралската ложа срещу Камъка на спора й каза високо:
— Бийте се!
Това щеше да се превърне в най-ужасната гледка в живота на Лили.
Барано се хвърли срещу Соломон с вихрушка от мощни замахвания, а Соломон — милият Соломон, който бе люлял Лили на коляното си, когато бе малка, само се отбраняваше и отстъпваше към края на платформата.
Бе повече от ясно, че битката е абсолютно неравностойна.
Барано помете отбраната на Соломон с пет мощни замахвания и след това, без дори да мигне, го промуши с такава сила, че острието излезе през гърба му.
Лили ахна.
Соломон падна на колене и я погледна. В очите му се четеше: „Извинявай, опитах!“. В следващия миг Барано му отсече главата.
Трупът на Соломон се свлече на камъните.
Тълпата изрева.
Лили ридаеше. Зоуи я прегърна. Магьосника и Алби стояха на тяхната платформа и гледаха, неспособни да повярват на очите си.
Барано вдигна триумфално юмрук, после небрежно избърса сабята си в тялото на Соломон.
А после ритна тялото му през ръба и крокодилите се нахвърлиха върху него.
— Други има ли? — изрева той. — Смее ли още някой да се изправи срещу мен?
Диваците изкрещяха, после се възцари тишина.
Лили хълцаше.
И докато преглъщаше, чу по радиото, което бе в Оно, далечен пукащ глас:
— … улових остатъчен топлинен образ преди половин час. Току-що го открих. Изглежда като свален „Хюи“ с маркировка на ООН. Наблизо до странно изглеждаща гора. Изпращам ви координатите си, сър…
Радиото изпука и спря.
Единственият звук, който се чуваше, бе от крокодилите, които разкъсваха тялото на Соломон.
— Значи няма никой! — отново извика Барано и Касиди отново бързо преведе. — Отлично! Сега ще отведа новата си съпруга и ще й се насладя!
И изведнъж се разнесе друг глас:
— Има.
Беше Зоуи.
Реакцията на неета беше стъписване — те никога не бяха виждали подобно нещо.
Жена да се изправи срещу кралския син!
— Освен ако, разбира се, синът на вожда не се страхува да се изправи срещу жена — продължи Зоуи.
Усетила момента, Даяна Касиди побърза да преведе думите на Зоуи и тълпата подивя.
А Зоуи извика предизвикателно:
— А ако ме победи, Барано ще има две бели жени!
Когато Касиди преведе и това, очите на Барано светнаха като електрически крушки. Да притежаваш бяла жена беше символ на върховен статут, но две…
— Дайте я тука! — извика той. — Ще я победя и ще я взема, но така, както човек си взима куче!
Зоуи стъпи на Камъка на спора, очи в очи с гиганта Барано.
В никакъв случай не оставяше впечатление на едра. Но мускулестите й рамене, блестящи от пот, таяха неподозирана сила.
Главата й стигаше само до раменете на първородния син на вожда на неета. Чернокожият гигант се извисяваше над нея.
Варано изрита към Зоуи сабята на Соломон и каза нещо явно оскърбително.
— Така ли? — отговори Зоуи презрително, макар да не разбра нищо, и се наведе да вземе сабята. — Само че едва ли си виждал досега жена като мен, задник нещастен. Дай сега да те видим какво можеш…
Варано се хвърли с оглушителен рев към нея и замахна да я посече, но Зоуи, макар с труд, парира удара му и отскочи встрани.
Варано залитна и се обърна, сумтеше като бик.
Отново се хвърли към Зоуи, този път с поредица ударя, които Зоуи само отрази с отчаяна ловкост; сабята й звънтеше от посрещането на всяко негово замахване.
Нямаше никакво съмнение, че Варано е по-силен, а на всичко отгоре като че ли трупаше самоувереност с всяка нова поредица удари, които нанасяше със съкрушителна сила. Зоуи правеше всичко по силите си, за да се защити, и до момента не бе успяла нито веднъж да премине в атака. Събралата се тълпа беше наясно, че изходът на двубоя е предопределен.
Но схватката продължаваше, Зоуи все така успешно отразяваше всички удари и малко по малко започна да се изяснява, че битката съвсем няма да е толкова лесна.