Шаманът излая нещо и Касиди преведе:
— Шаманът пита имаш ли последно желание.
Зоуи се огледа. Погледна Магьосника и Лили на платформите им, а също и Алби… и изведнъж забеляза нещо да виси на врата му.
— Всъщност… имам — каза тя.
— Да?
— Искам един от моите хора да ме придружи в лабиринта — момчето.
Магьосника и Лили я чуха и възкликнаха:
— Какво?!
Алби опря пръст в гърдите си и викна:
— Аз?!
Даяна Касиди се намръщи изненадано, но преведе на шамана думите на Зоуи.
Шаманът изгледа дребничкия Алби, явно не видя в него никаква опасност и кимна.
Доведоха момчето при Зоуи.
— Зоуи… — почна Алби.
— Довери ми се — каза тя, докато вратата за лабиринта се вдигаше на веригите си с грохот.
Точно преди двамата да влязат през нея, Зоуи извика:
— Лили! Продължавай да слушаш онова радио, дето е у приятеля ти.
Лили я изгледа неразбиращо.
Минаха по два големи моста и спряха пред големия кръгов лабиринт. Погледнаха назад към селото, към. Лили и Магьосника на платформите, към селяните, разположили се амфитеатрално около тях, и към свещения остров, на който се намираха Кълбото и вторият Стълб.
Гневно изръмжаване ги накара да се обърнат.
Четирима воини монаси излязоха от издълбана в сената килия, удържаха с мъка четири петнисти хиена на каишка.
Животните се дърпаха с всички сили — изглеждаха гладни, явно ги държаха без храна за случаи като този — лаеха, виеха и тракаха със зъби; от челюстите им се стичаше слюнка.
— Защо взе и мен? — прошепна Алби.
— Защото можеш да разчиташ карти по-добре от мен.
— Какво?!
— И защото на врата ти виси моят цифров фотоапарат — продължи Зоуи и го погледна многозначително. — А в него се съхранява тайната на този лабиринт.
— Как така?
Преди Зоуи да успее да отговори, ги избутаха до най-северния край на лабиринта, където се намираше входът: висока арка, стъпила с двата си края върху най-външния каменен пръстен.
Изработката на стената бе изумителна — камък с цвят на мрамор без видими следи от слепване или сглобки. По някакъв начин твърдият вулканичен камък бе изсечен и шлифован в невероятна конфигурация. Резултатът изглеждаше изпреварил с няколко ери развитието на това примитивно африканско племе.
Шаманът се обърна към тълпата от другата страна на езерото и извика високо:
— О, Нефтис, ти, що носиш смърт и разрушение, твоите смирени слуги предават на твоя лабиринт жената, която проля кралска кръв, и нейния спътник. Постъпи с тях както желаеш!
И Зоуи и Алби бяха избутани под свода в древния лабиринт, от който никой осъден не бе успявал да се измъкне жив.
Лабиринтът на неета
Тежката врата се затвори зад тях и Зоуи и Алби се озоваха в дълъг коридор без покрив, който се извиваше плавно и в двете посоки. Стените бяха бели.
В центъра на лабиринта се издигаше уникалното каменно стълбище, което водеше към вулкана и в светилището на жреците. В момента на стълбището стояха десетима монаси и охраняваха достъпа до светилището в случай, че се случи невероятното и Зоуи и Алби успеят да се доберат до центъра.
Имаха три възможности за избор.
Наляво, надясно или — през прохода в следващата кръгова стена — напред.
На калния под пред прага на този вход лежеше вонящият изгнил скелет на огромен крокодил, който замалко не бе успял да се измъкне от лабиринта. По костите все още се виждаше полуизядена изгнила плът.
„Какво, за бога, може да изяде крокодил?“, помисли си Алби.
И се сети…
„Други крокодили. Тук има и други крокодили…“
— Бързо насам — каза Зоуи и го дръпна наляво. — Дай ми фотоапарата.
Алби свали фотоапарата от врата си и й го даде. Докато тичаха, Зоуи превъртя записаните снимки, върна се назад в африканското им приключение — изображения на издяланата гора на неета, снимки от Руанда, после язовир „Насър“, Абу Симбел и…
… снимките, които бе направила при първия Връх.
На малкото екранче се появиха изображенията на грамадната обърната пирамида, а след това на стените в колонната зала на Върха, в това число снимките на златната плоча.
— Ето тази — каза Зоуи и я показа на Алби. — Това е, което ни трябва.
Той погледна снимката, докато бързаха по извития коридор.
На снимката се виждаха две кръгли изображения, издълбани с майсторство в камъка. Изображения на лабиринт. Този лабиринт. Едното показваше празен лабиринт, а на другото се виждаха два маршрута през него — единият от север, другият от юг, но и двата свършващи в центъра.