Алби поклати глава. Десетте концентрични кръга и правото тясно стълбище, започващо в самия център и продължаващо надясно, определено приличаха на този лабиринт…
— Шаманът и жреците сигурно разполагат със същата картинка някъде тук — каза Зоуи. — Това е обяснението как само те могат успешно да минават през лабиринта.
— Зоуи! Почакай! Спри! — извика Алби и се закова намясто.
— Какво?
— Ако се вярва на това, сме поели в грешна посока.
— Вече?
Изображението с вписания маршрут показваше грешката им: те бяха тръгнали веднага наляво по най-външния кръг на лабиринта…
— Трябваше да прескочим скелета и да влезем в следващия кръг — каза Алби. — Виж… Нашият маршрут води до няколко отклонения без изход. Бързо! Трябва да се върнем, преди да са пуснали хиените!
— Е, наистина се радвам, че те взех с мен — въздъхна Зоуи.
Хукнаха обратно и стигнаха до големия сводест портал и полуизядения скелет на крокодила. Прескочиха го.
— Сега вече сме наляво — каза Алби.
И затичаха отчаяно наляво по извития коридор.
Грамадното стълбище малко по малко се приближаваше, вече дори виждаха полукръглия сводест вход в основата му — сякаш ги подканваше да минат през него, ако желаят.
— Не! — извика Алби. — Надясно в следващия вътрешен кръг.
Отекна стържене.
Последва го лаят на хиените и чаткането на нокти по засъхналата кал на пода.
— Пуснаха ги — каза Зоуи, макар че нямаше нужда.
Тичаха през лабиринта.
Търчаха по дългите извити коридори и чуваха хиените през стените.
От време на време стигаха до ями, пълни с воняща вода и с по един-два крокодила. Често попадаха и на човешки останки, и на скелети на крокодили — явно това бяха животните, които не бяха успели да се измъкнат оттук, преди да умрат от глад.
Заобикаляха ги, прескачаха ги, но не смееха да се забавят, макар че веднъж Зоуи спря за малко, колкото вземе една дълга тънка кост.
Продължаваха да бягат.
И през цялото време се приближаваха все повече и повече до стълбището.
— Зоуи — попита задъхано Алби, — а какво ще правим, ако все пак се измъкнем оттук? Няма ли тогава да ни убият по друг начин?
— Не, ако стане онова, което очаквам — отговори Зоуи. — Просто исках да спечеля малко време. Точно затова се забавих толкова с убиването на онзи задник.
Алби се смая.
— Забавила си се нарочно?! Но защо? Какво ще стане?
— Ще дойдат гадните.
— Тия не са ли тъкмо гадните?
— Значи по-гадните. Онези, които ни прогониха от Египет и които убиха Джак. Те са почти тук. А когато пристигнат и нападнат неета, ще дойде нашият шанс. Това е моментът, в който трябва да излезем от лабиринта и да сме готови да бягаме.
Лили седеше сама на платформата. Оно седеше на брега срещу нея.
Изведнъж радиото на врата му изпращя:
— Водач, тук Вълка, обади се.
— Тук Водач. Какво има, сър?
— Нож, внимавай. Докато с Острието прегръщахте онези дървета, забелязахме няколко термични изображения да приближават към вас хора са, поне десет. Прокрадват се към хеликоптерите ви от изток.
— Благодаря за инфото, сър. Ще се справим. Тук Ножа, край.
Лили се обърна към Магьосника на другата платформа — той също бе чул разговора.
— Хората на Вълка… — каза Магьосника. — Вече са почти тук…
Зоуи и Алби влизаха все по-навътре в лабиринта, не спираха да тичат по дългите му извити коридори. Алби даваше указания, а Зоуи следеше за опасности. Странно, но докато тичаше, тя стържеше с крокодилската кост по стените.
Стълбището се приближаваше все повече и повече и след поредното минаване през един от десетте свода в основата му изведнъж излязоха на идеална кръгла площадка. В стените й се виждаха два входа.
Намираха се в центъра на лабиринта.
Алби вдигна очи към високото стълбище. Стъпалата отиваха във височината на кухия вулкан, а широчината им позволяваше по тях да се качва само един човек. Нямаше перила. По стъпалата стояха свирепо изглеждащи воини монаси, въоръжени с копия и пистолети.
В основата на стълбището, в самия център на целия лабиринт, се издигаше украсен мраморен подиум. В него бяха издълбани някакви писмена, наглед на Словото на Тот.
Алби прецени, че надписът трябва да е много важен, така че бързо щракна няколко снимки.
Зоуи го дръпна за ръката и викна:
— Хайде, чака ни втората половина, а хиените са по следите ни…