Някаква кафява светкавица я откъсна от Алби и я събори на пода.
Хиена.
Беше огромна, с мръснокафява кожа, изпъстрена с Четна.
Но беше сама. Изглежда, по време на преследването, глутницата се бе разпаднала.
Зоуи инстинктивно се изтърколи изпод челюстите на хиената. После я изрита и тя се блъсна в стената на лабиринта и изквича. Но веднага нападна отново… и се наниза на заострената в стените крокодилска кост в изпънатата напред дясна ръка на Зоуи.
Зоуи изтегли оръжието си и хиената се свлече на пода.
Алби я гледаше с широко отворени очи.
— Това си беше направо жестоко…
— Абсолютно — съгласи със Зоуи и стана. — Обзалагам се, че майка ти не би искала да те види да правиш подобни неща. Да тръгваме…
Лили чу нов разговор по радиото на шията на Оно:
— Рапира, тук Ножа. Неутрализирахме противника, който опитваше да се промъкне до хеликоптера ни. Диваци, доста гадни, впрочем. Намерихме входа към базата им… точно на изток от издяланата гора — укрепен портал, силно охраняван. Ще ни трябват още хора.
— Разбрано, Нож. На път сме, ориентираме се по сигнала ви.
Лили вдигна поглед ужасена.
Зоуи и Алби бяха в лабиринта, тя и Магьосника бяха на платформите, а хората на Вълка всеки момент щяха да нападнат царството на неета.
Отчаяно бягство през лабиринта.
Зоуи и Алби не смееха да спрат, за да си поемат дъх. Вече обикаляха из южната половина на лабиринта и се отдалечаваха от стълбището в центъра.
По пътя им имаше още кални ями с крокодили, няколко дълбоки шахти и още човешки останки.
Някъде по средата ги настигна втора хиена, но Зоуи я фрасна по муцуната с един крокодилски череп и използва зъбите като нож с много остриета, всъщност дори като ренде — и го дръпна. Хиената изскимтя и побягна, оставяше кървава диря.
Продължиха да тичат. В един момент, благодарение на безпогрешната навигация от страна на Алби, изскочиха през най-външната стена на лабиринта, втурнаха се покрай стената и след малко стигнаха до висок сводест вход, идентичен на онзи, през който бяха влезли в лабиринта.
Южният вход.
Зоуи спря на двайсетина метра от него и каза:
— Не е добре да излезем от лабиринта прекалено рано. Трябва да го направим в точния момент.
— И как ще го познаем? — попита Алби.
В същия момент някъде откъм дефилетата се чу експлозия на граната.
— Вече настъпи — каза Зоуи. — По-гадните току-що пристигнаха.
ГЕСГ отрядът на Вълка щурмува главния портал на неета, предвождан от морския пехотинец с позивна Ножа и командоса от Делта с позивна Меча, начело на от стотина конгоански военнослужещи, въоръжени с автомати АК–47.
Купени с парите на саудитците, конгоанските войници бяха в буквалния смисъл на думата наемници и Ножа ги използваше по предназначение — като пушечно месо на първа линия.
Изпрати ги срещу основната отбранителна линия на неета в началото на дефилето — серия капани и укрития, които водеха до смъртта на вървящия начело, но след това биваха неутрализирани от напиращата маса конгоански войници.
Някои неета разполагаха с огнестрелни оръжия, но повечето бяха стари и зле поддържани, поради което не можеха да се противопоставят на много по-съвременното въоръжение на нападателите.
Така че отрядът на Вълка напредваше през дефилетата и избиваше диваците. Неета се сражаваха фанатично и не се предаваха до последния си дъх. Много конгоанци намериха смъртта си този ден, но много повече останаха живи, така че скоро излязоха на централния площад на селото.
В момента, в който започна нападението срещу дефилетата, около платформите на затворниците настъпи хаос.
Селяните — до този момент те бяха седели в очакване на резултат от изпитанието с лабиринта — побягнаха. Хукнаха и членовете на клана на вожда, но за да вземат оръжията си.
Всички воини монаси около платформите потърсиха убежище в храма крепост: минаха по първия подвижен мост и заеха позиции в свещената кула — четириетажна постройка в езерото, по средата между храма крепост и отсрещния бряг.
Лили и Магьосника просто бяха зарязани на техните платформи.
Можеха само безпомощно да наблюдават експлозиите и да слушат стрелбата из дефилетата. Тя неумолимо се приближаваше.
И изведнъж Лили забеляза някакво раздвижване на отсрещната страна на езерото.
Видя как шаманът и двама воини се втурват на триъгълния остров в средата на езерото, за да вземат трите свещени предмета: Делфийското кълбо, втория Стълб и уреда за наблюдение на Тъмната звезда.
После затичаха към отсрещната страна и стигнаха до тясната пътека покрай външната стена на лабиринта в същия момент…