Бързо се качиха по някакви стълби и излязоха на дълъг подвижен мост, водещ към централната кула в езерото. Втори подобен мост се простираше от кулата към храма крепост. Двата моста се събираха по средата.
— Насам! — извика Оно и хукна.
Те го последваха.
На средата на моста неочакван вик накара Магьосника да спре като закован.
— Епер! Професор Макс Епер!
Магьосника се обърна… и видя Вълка: стоеше близо до Камъка на спора и гледаше право към него.
— Намерихме те, Макс. Знаех, че ще успеем. Не можеш да спечелиш. Синът ми не можа, та ти ли…
И вдигна нещо, та Макс да го види по-добре.
Беше очукана стара пожарникарска каска, на която пишеше: FDNY Precinct! 1712.
Каската на Джак. Лили ахна.
— Гледах го как умира, Епер! — извика Вълка. — Собственият ми син. Е, повече герои нямате. Защо да бягате?
Магьосника скръцна със зъби и прошепна:
— Е, не са се свършили съвсем.
После хвана Лили за ръката и затичаха към кулата.
От своята страна на езерото Зоуи и Алби също тичаха към централната кула в заграждението за жреци.
Докато тичаха по някаква тясна пътека по брега на езерото към малкото укрепление, сгушено в стената на дефилето, нахлу нова група от хората на Вълка, този път от север, над водопада.
Спуснаха се по въжета — поне двайсетина конгоански и американски войници, покривани от един от хеликоптерите „Блек Хок“.
Докато Алби гледаше нагоре към тази нова вълна нападатели, на покрива на малкото укрепление изведнъж изскочи воин монах на неета и изненадващо за всички стреля срещу хеликоптера с анголски РПГ.
Снарядът улучи увисналия над езерото хеликоптер и той се пръсна, полетя надолу и падна в езерото близо до кулата.
— Господи, тези неета са запазили всичките оръжия, които са намерили — прошепна Зоуи.
Воинът монах се скри, вероятно за да презареди.
Изчезването му даде на Зоуи и Алби възможност да притичат до укреплението, да се шмугнат в него и да се качат по вътрешните каменни стълби.
Щом излязоха на по-горния етаж, видяха каменен мост — половинка от мост всъщност — да се простира към централната кула. Вдигнат на няколко масивни каменни колони, този полумост бе създаден да се свърже с насрещната източна половинка, която се спускаше откъм храма крепост… както бе точно в момента.
Погледнаха натам и видяха Магьосника да им маха.
— Насам! Побързайте! — изкрещя той, но в същия миг — без никакво предупреждение — половината мост пред него започна да се вдига.
— Бягайте! — извика Магьосника.
— Бягай! — викна Зоуи на Алби.
Хвърлиха се напред сред стрелба, експлозии и разсякла небето ракета — димната следа увисна във въздуха, преди ракетата да се забие в скалното укрепление зад тях и да го взриви. Отломки полетяха във всички посоки.
Но монахът, изстрелял РПГ-то от покрива, се бе изтъкнал навреме и сега тичаше след Зоуи и Алби, за да се добере до кулата.
Подвижният мост се вдигаше… една стъпка над мястото на съединението… две стъпки… три…
Зоуи и Алби вече бяха по средата.
Монахът тичаше с всички сили.
Ръбът на отсрещния мост вече се бе издигнал на четири стъпки над техния. Зоуи сграбчи Алби и го хвърли високо във въздуха.
Алби полетя нагоре и се блъсна с гърди в ръба. Ударът изкара въздуха от дробовете му, но той все пак успя да се хване и се преви на две през ръба.
Щом се увери, че Алби е в безопасност, Зоуи също скочи с протегнати ръце, улови ръба с крайчетата на пръстите си и въздъхна с облекчение.
Но облекчението й продължи до мига, в който монахът зад тях също реши да скочи — но понеже идваше със закъснение, улови Зоуи през кръста.
Тя обаче се удържа, макар и с последни сили. Мостът продължаваше да се издига.
Стигна наклон 20 градуса, после 30, след това 45…
Все така прегънат през ръба и стиснал в едната си ръка втория Стълб, Алби виждаше как Зоуи се мъчи да изрита воина монах. Зачуди се как да й помогне…
… и в този миг със силно раздрусване и без никакво предупреждение мостът спря издигането си и Алби се изтърва и се запързаля към кулата!
Плъзгаше се надолу, мъчеше се да не изпусне Стълба, но в основата на моста се удари силно в каменната опора, Стълбът изхвърча от ръцете му и се изтърколи през кулата и по другия подвижен мост — онзи, който отиваше назад към селото.
Алби с отчаяние проследи как стъклоподобният Стълб спира точно в точката, в която мостът се съединяваше с насрещния, спуснатия от храма крепост.
— Алби! — извика някой.
Момчето се обърна и видя Магьосника под каменно стълбище, което водеше надолу в пода отдясно. Лили беше до него.