А после чу нови гласове и погледна към Стълба — и видя в храма крепост да се появяват конгоански войници, предвождани от американски морски пехотинец.
Стълбът бе по средата на разделящото ги разстояние.
Изпълнен с болка вик накара Алби да се извърти на колене. Видя как Зоуи се изпуска от издигнатия наполовина подвижен мост… и как вече не може да се държи…
„Това става прекалено бързо — изкрещя мозъкът му. — Твърде много възможности за избор, прекалено много променливи. Да избягам с Лили, да взема Стълба, да помогна на Зоуи…“
Изведнъж се възцари тишина и времето забави хода си — поне за Алби.
И в тишината Алби направи своя избор. От трите неща можеше да се справи с две.
Можеше да стигне до Стълба и да се добере до Лили и Магьосника в кулата… но не можеше да направи това и да помогне на Зоуи. Ако избереше тази възможност, Зоуи щеше да падне в езерото с крокодилите и те щяха да я изядат.
От друга страна, можеше да помогне на Зоуи и да стигне до Лили и Магьосника… но това щеше да означава да остави Стълба на нападателите. А това можеше да има глобални последствия.
„Глобални“, повтори той на себе си.
Стълбът или Зоуи.
Единият избор потенциално водеше до спасяване на света. Другият означаваше спасяване на един живот животът на жената, която бе толкова скъпа не само за него, но и за онези, на които той държеше: Лили, Магьосника и Джак Уест-младши.
„Не е честно! — гневно си помисли той. — Това не е избор, пред който да стои едно хлапе. Твърде сериозно е. Прекалено важно!“
И Алби направи своя избор.
Избор, който щеше да има много важни последици.
Времето възстанови нормалния си ход и Алби скочи и изтича назад към издигнатия наполовина дървен мост, където беше Зоуи.
Изкатери се с мъка по стръмния наклон, забиваше нокти в гредите. И видя пръстите на Зоуи, вкопчени в ръба, точно в мига, в който те за пореден път се плъзнаха още малко…
… хвана едната й ръка с две ръце и задърпа с всичка сила, за да я удържи.
Увиснала под него, Зоуи вдигна глава и по лицето й премина лъч на надежда. Тя замахна надолу с другата си ръка и удари по главата воина монах, за да се отърве от него.
Монахът изкрещя отчаяно, докато падаше към езерото. Пльосна във водата и няколко крокодила мигновено се плъзнаха към него и го дръпнаха под водата.
С помощта на Алби Зоуи се изтегли през ръба.
— Благодаря, Алби.
— Сега вече наистина трябва да се махаме — каза той.
Плъзнаха се по задник надолу по моста и спряха с крака в кулата. В същия момент конгоанците стигнаха до Стълба на другия подвижен мост и го показаха на Ножа.
— По дяволите — изпъшка Зоуи.
Алби изруга наум, но беше късно — нали вече бе направил избора си.
— Насам — твърдо каза той и избута Зоуи надолу по каменните стъпала и в кулата, където чакаха Магьосника, Лили, Оно и Даяна Касиди.
— По-бързо! — извика Лили. — Тук има тунел. Хайде! Алби понечи да последва Зоуи надолу по стъпалата, но точно тогава се случи най-изненадващото нещо на света — поне за него. Простреляха го.
Просто нещо изведнъж го удари в лявото рамо, извъртя го и го запрати на три крачки встрани и в стената.
Алби се свлече замаян, лявото му рамо пареше по начин, който бе напълно нов за него. Погледна го и видя, че е цялото в кръв.
Неговата кръв!
Видя Зоуи, видя я да се опитва да се върне да го вдигне, но беше прекалено късно — конгоанците и морският пехотинец с азиатски черти вече нахлуваха в кулата, — а Магьосника дърпаше Лили надолу, към тунела.
И Алби остана опрян на каменната стена, замаян, целият в кръв и ужасен… на милостта на морския пехотинец, който с твърда крачка тръгна към него.
Тунелът беше тъмен, влажен и тесен.
Тичаха. Водеше Оно, вдигнал пламтяща факла над главата си. Следваха го Лили и Даяна Касиди, Магьосника и Зоуи бяха в ариергарда.
— О, господи! Алби…! — проплака Зоуи.
— Трябваше да го изоставим! — изненадващо твърдо заяви Магьосника.
— Ама те го раниха…
— Вълка не е чак толкова жесток, та да убие дете! А ние трябва да се измъкнем. Ти какво успя да вземеш от свещения остров, Зоуи?
— Кълбото и уреда за гледане. Но загубихме втория Стълб — отвърна Зоуи. — Алби реши да спаси мен вместо Стълба. Сега е в ръцете на хората на Вълка.
— Значи след като свърши с неета, Вълка ще разполага с двата Стълба, плюс Огнения камък, плюс Философския камък! Ще имат всичко нужно, за да извършат церемонията при втория Връх… а и при всички останали Върхове. Това е катастрофа!
Заизкачваха се по дълго стълбище и стигнаха в малка пещера.