Нови приглушени изстрели.
И изведнъж Зоуи видя как втори от монтираните на крилото двигатели изпуска дим. Витлото му спря.
Тя се сети какво става.
— Боже господи! Те стрелят по двигателите през страничните врати. Ще ни свалят.
— Ако преди това не възпламенят горивото в крилата — поправи я Магьосника.
Още изстрели.
— Мамка му, мамка му, мамка му… — заповтаря Зоуи. По лоста за управление усещаше, че хидропланът вече не реагира така леко.
„Няма спасение — помисли си. — Не мога да ги спра, след като са решили да умрат“.
— Свършено е с нас — каза високо. Сякаш в отговор на думите й радиото оживя.
— Зоуи! Ти ли си в тоя „Клипър“? Скай Монстър се обажда!
— Монстър? — викна Зоуи. — Да, ние сме! Къде си?
— Точно над теб — беше отговорът.
И докато се носеха над джунглата, един огромен самолет се снижи над тях.
„Халикарнас“.
— Съжалявам, че ми отне толкова време да се добера дотук — каза Скай Монстър. — Наложи се да го направя през Кения!
— А как ни намери? — попита Лили.
— После ще говорим за това! — намеси се Зоуи. — Скай Монстър. Имаме на борда сган от сърдити пасажери, решени да ни свалят отвътре. Трябва да ни измъкнеш… незабавно!
— Разбрано де. Вече видях, че сте без предно стъкло. Има ли ранени?
— Не.
— Значи използваме техниката „подушване на куче“. Вдигни седемстотин и всички горе.
— Ясно.
— Какво е „подушване на куче“? — обади се Лили.
— Ще видиш — каза Зоуи и рязко се обърна.
Защото отдолу се разнесоха нови изстрели.
Двата самолета летяха над конгоанската джунгла в тандем — огромният 747 над по-малкия „Клипър“.
После „Халикарнас“ се спусна пред клипера с отворена задна товарна рампа и се намести точно пред разбитото предно стъкло на кабината му.
Рампата зейна пред Зоуи, буквално на метри от носа на хидроплана.
— Окей, Скай Монстър! — извика тя в микрофона. — Задръж така, сега ще се приближим и ще изпратя всички напред.
Ускори малко и хидропланът се приближи до рампата на „Халикарнас“, носът му буквално драскаше ръба на рампата.
— Окей — извика тя. — Магьосник, вземи Лили, Оно и доктор Касиди и тръгвайте!
Магьосника нямаше нужда от подканване.
Бързо се прехвърли навън през разбитото стъкло и застана на носа на клипера под брулещото въздушно течение между двата самолета.
Помогна на Лили, Оно и Касиди да излязат при него и един по един и четиримата стъпиха на рампата на „Халикарнас“ и се вмъкнаха в товарния отсек.
Зоуи остана сама в кабината.
Включи автопилота и на свой ред се измъкна на носа, но в този момент диваците успяха да улучат още един двигател и хидропланът рязко подскочи.
Зоуи нямаше избор, така че се хвърли към рампата на „Хали“ в мига, в който хидропланът под краката й буквално пропадна и полетя.
Ръцете й задраха ръба на рампата, пръстите й се свиха в надежда да се уловят за нещо, но нямаше нищо… и за свой ужас тя усети как се плъзга назад и надолу в безмилостното синьо небе…
… и в този момент я уловиха три чифта ръце.
Хванаха я в последната възможна частица от секундата.
И я държаха здраво. Далече под тях хидропланът с диваците на борда се заби в джунглата и избухна в огнено кълбо.
Магьосника, Лили и Оно изтеглиха Зоуи на рампата, а Даяна я затвори. Капакът щракна успокоително и всички насядаха на пода в прекрасната тишина на товарния отсек.
— Б-б-б-лагодаря — заекна Зоуи.
— Ти да ни благодариш? — ахна Магьосника. — Ти да благодариш на нас? Зоуи, я се погледни отстрани какво направи: ти уби оня грамаден воин на Камъка на спора, ти разгада лабиринта, ти вдигна тоя бъкан с диваци хидроплан, за да ни измъкнеш от ада, и едва не умря, след като направи всичко да ни спасиш… Честно, Зоуи, не бях виждал досега нищо подобно. Това, което направи, е просто невероятно! От днес Джак Уест-младши вече не е единственият герой, когото… познавах. Него вече го няма, но ти го замести повече от достойно. Ти си направо удивителна!
Зоуи сведе глава. Не се бе замисляла какво е направила. Просто го бе направила.
Лили я прегърна.
— Страхотна си, принцесо Зоуи! Пет звезди! Жестоко!
И за първи път от няколко дни Зоуи се усмихна.
В селото на неета хората на Вълка бяха овладели положението, благодарение на превъзходството си в численост.
Селяните и воините бяха събрани заедно, поставени на колене, оковани в пластмасови белезници и оставени под охраната на конгоанските войници.