Ножа дойде при Вълка и каза гордо:
— Сър, успяхме.
И отстъпи крачка встрани. Зад него стоеше командосът от Делта Форс, Меча, държеше втория Стълб.
Очите на Вълка блеснаха. Той взе пречистения Стълб и благоговейно го вдигна пред лицето си.
— Намерихме и този млад господин — продължи Ножа и блъсна напред Алби, който се държеше за раненото рамо. — Албърт Калвин. Твърди, че бил приятел на дъщерята на Джак Уест.
Вълка изгледа момчето и изсумтя:
— Превържете го. Ще го вземем с нас.
Ножа продължи:
— Рапирата е в светилището им над лабиринта. Казва, че е намерил Огнения камък, Философския камък и първия Стълб… положени на олтари. Ще ги свали при нас.
— Прекрасно — каза Вълка. — Неета са ги отнели от Макс Епер. Какъв прекрасен ден! — После внезапно се обърна към Ножа. — А къде е Делфийският камък?
— Няма го, сър. Отнесен е от групата на професор Епер.
— Е, Епер знае, че вече разполагаме с всички козове: първите два Стълба, Философския камък и Огнения камък. Няма проблеми.
— Има обаче още нещо, сър — обади се Ножа.
— Да?
Ножа махна с ръка и хората му избутаха от тълпата още един човек.
Вълка изненадано вдигна вежди.
Беше шаманът на неета.
Разкривените ръце на стареца бяха в белезници, но в очите му гореше ярост.
— И как можеш да ми помогнеш ти? — попита Вълка, макар да знаеше, че няма начин старецът да го разбере.
За негова изненада той му отговори. Но не на езика на Тот. Проговори на език, който Вълка знаеше — гръцки:
— Вторият Ъгъл на Машината — изръмжа шаманът. — Виждал съм го. И ще те отведа при него.
На лицето на Вълка се появи лукава усмивка.
— Нож, Меч… подгответе хеликоптерите за излитане и се обадете на хората ни в Киншаса. Кажете им да са готови със самолет за Кейптаун. Време е да получим проклетата си награда.
Докато „Халикарнас“ се носеше на югоизток по изключение, без да се намира в пряка опасност от каквото и да било, Зоуи и останалите се присъединиха към Скай Монстър в салона до пилотската кабина.
Скай Монстър им разказа какво се бе случило с него, след като го бяха оставили в Руанда.
— След като момчетата на Соломон донесоха гориво, колкото да излетя, се добрах до старата ферма в Кения, прегледах „Хали“ изцяло, презаредих и дори успях да си сложа чисто нов двигател.
— Държал си там резервни двигатели? — недоверчиво попита Зоуи.
— Ами… хм… намирах някои тук-там по време на… хм… пътуванията ми и си ги пазя за трудни дни — малко засрамено отговори Скай Монстър. — Както и да е, понеже сканирах всички радиокомуникации в Централна Африка, днес прихванах конгоанците на сателитния скенер — ставаше дума за транспортен „Клипър“, ескортиран от американски хеликоптери — и разбрах, че се насочват насам. Досетих се, че са ви открили, така че се залепих за тях… е, на разстояние. След това ви видях да излитате в обратна посока и допуснах, че може да си ти, Зоуи.
— Да бе! — Зоуи се изсмя.
— Ей… а къде е Соломон? — попита Скай Монстър. Още не съм му благодарил за горивото.
Зоуи поклати глава.
— Той загина заради мен — обясни Лили тъжно.
— О… — тихо каза Скай Монстър. — А Алби?
— Не питай — отговори Зоуи и разтри слепоочията си. Все още не можеше да се примири с онова, което се бе случило. — Да се надяваме, че е жив.
Погледна Лили и очите им се срещнаха. Лили не каза нищо.
Докато разговаряха, Магьосника работеше на един от компютрите: изпращаше кодирано съобщение до един от форумите за „Властелинът на пръстените“, които той, Лили и Джак използваха за комуникация. Ако Джак по някакво чудо бе жив, щеше в крайна сметка да провери във форума.
— Да не мислиш, че татко още е жив? — тихо попита Лили. — Даже след като онзи човек ни показа каската му?
Магьосника се обърна и я погледна.
— Баща ти е много жилав човек, Лили. Най-жилавият, упорит, изобретателен, гениален, верен, грижовен и адски труден за убиване човек, когото съм познавал. За мен Джак Уест не е мъртъв, докато не видя вкочаненото му тяло със собствените си очи. — Това не прозвуча много окуражително и Магьосника добави: — Никога не трябва да губим надежда, мъниче. Надеждата, че онези, които обичаме, са живи, и надеждата, че доброто ще надделее над злото в този епичен конфликт. Пред лицето на могъщите ни противници и при нищожната вероятност за успех надеждата е единственото, което ни остава… затова никога не я губи, Лили. Дълбоко в сърцата си лоши хора като Вълка не хранят никаква надежда и я заместват с похот, с жажда за власт… и ако се доберат до тази власт, ще са щастливи само защото всички останали са нещастни. Винаги имай надежда, Лили, защото надеждата ни прави добрите, а нейната липса прави тях лошите.