Лили го погледна.
— Този… Вълка… каза по телефона, че ми бил дядо. Как е възможно татко да е толкова добър, а той да е толкова лош?
Магьосника поклати глава.
— Това не мога да го обясня. Пътят, по който човек поема в живота си, често се определя от възможно най-странни, най-случайни неща. Джак и баща му са еднакви в много неща: и двамата са безумно целеустремени и невероятно интелигентни. Само че Джак действа в името на другите, а баща му — за собствена изгода. Просто в някакъв момент на живота си са се научили да живеят по своя начин.
— А каква тогава ще стана аз? — неспокойно попита Лили. — Искам да съм като татко, но изглежда, че това не е гарантирано. Не искам да направя погрешен избор, когато е важно.
Магьосника й се усмихна и разроши косата й.
— Лили, просто не мога да си представя как ти ще правиш погрешен избор.
— А Алби е в ръцете на Вълка — тъжно каза Лили.
— Да — отговори Магьосника. — Да…
В този момент от кабината се чу сигнал и Скай Монстър отиде да провери какво става. И след секунда изкрещя:
— Какво е това, за бога?
Всички се втурнаха в кабината, за да видят какво го е накарало да изгуби самообладание.
Десетки червени точки бяха осеяли небето високо над северната граница на Южна Африка. По западното крайбрежие над Кейптаун имаше други точки, сини.
— Какво е това? — попита Зоуи.
Червените точки са военни самолети, а сините са бойни кораби — каза Скай Монстър. — А по всички честоти се излъчва едно и също съобщение: южноафриканските въоръжени сили са затворили въздушното пространство над страната за целия чуждестранен въздушен трафик — военен и търговски. Едновременно с това военноморските им сили са отцепили Кейптаун, Тейбъл Маунтън и половината от нос Добра Надежда. — Той посочи няколко бели точки в океана южно от Кейптаун. — Тези бели точки са последните граждански кораби, допуснати през последния половин час. Ако съди по транспондерите им, това са регистрирани в Южна Африка риболовни траулери, които се връщат от Индийския океан. Последните, на които е разрешено да влязат. Всички морски маршрути вече са затворени.
— Но ние трябва да сме в Кейптаун утре вечер! — възкликна Зоуи.
— Съжалявам, Зоуи, но няма начин. Ще ни свалят. Враговете ни ни изолираха напълно. Сигурно са купили цялото южноафриканско правителство. Неприятно ми е точно аз да го кажа, но… няма начин да стигнем до Кейптаун.
Седмото изпитание
Вторият връх
Имението Енмор
Ландс Енд, Англия
11 декември 2007
Лаклан и Джулиъс Адамсън седяха с унили физиономии в заключената библиотека на Енмор Манър — уединено имение в далечния югозапад на Англия, в близост до Ландс Енд13.
Червената светлина на свръхчувствителното устройство за проследяване мигаше срещу тях и реагираше на всяко тяхно помръдване — съобщаваше на японските им похитители дали все още са там, където трябва да са.
Разполагаха само с раницата на Лили и нищо повече. В нея бяха останали само играчките й — всичко друго, което бяха притежавали и което представляваше някаква ценност, им бе отнето.
От време на време похитителите им се появяваха и ги караха да им обяснят някоя диаграма, записана в компютъра им, или да им разтълкуват някой пратен от Магьосника имейл, свързан с Машината, който не можеха да разберат.
Танака бе неизменно вежлив, но лаконичен до крайност. Очите му бяха студени и фокусирани върху цел, която оставаше непонятна за близнаците.
Само веднъж Лаклан излезе от апатията си и каза:
— Ей, Танк! Защо правиш това бе, пич? Забрави ли приятелите си — Магьосника и Лили?
Танка се обърна към него, очите му пламнаха.
— Приятели ли? Приятели! Самата концепция за приятелство бледнее през унижението на цяла една нация. През 1945 година страната ми бе опозорена, не просто победена в битка, а смазана като куче пред погледа на целия свят. Императорът ни, великият ни император, бе поруган. Това опетняване Япония не може да забрави.
— Но Япония отново е силна — опита се да възрази Джулиъс. — Една от най-богатите и най-напреднали страни на света.
— Роботите и електрониката не възстановяват честта, Джулиъс. Само отмъщението може да го постигне. Изучавах тази Машина цели двайсет години, но никога не забравих за отмъщението. В сърцата си всички японци са съгласни с мен и сърцата им ще се изпълнят с радост, когато дойде часът на разплатата.
13
Буквално „Краят на земята“ — най-западната точка на Великобритания; остров на югозападното крайбрежие в графство Корнуол — Б.пр.