След мъчителни минути енергично извиване почти излезе на свобода, ако не се броеше изкуствената му ръка, която продължаваше да подпира другата половина на голямата плоча.
Ситуацията бе жестока — беше невъзможно да повдигне тежката плоча и да освободи титановата си ръка. Изборът бе единствен.
Той просто откачи ръката от бицепса си и се изтърколи навън.
Сега се намираше на дъното на ямата с една цяла ръка и една наполовина и вече ясно чуваше песнопението и думкането на барабана — със съществената разлика, че вече бе свободен.
Ново блокче С–2 разби плочата върху изкуствената му ръка и Джак бързо я измъкна, закачи си я и превърза пробитата си дясна длан с парцал.
След това се качи по стълбата в стената на ямата, готов за битка с пазачите.
Сега стоеше пред пазачите и приличаше на олицетворение на Смъртта.
Очите му бяха кръвясали, около устата му имаше пръстен засъхнала кръв — кръвта от пирона, който бе изтръгнал със зъби от дясната си длан.
И все пак си оставаше един срещу трийсетима.
А после вдигна изкуствената си ръка напред. Държеше пожарогасителя, който бе взел от подемника.
Насочи го срещу пламтящия кръст… и пещерата потъна в абсолютен мрак.
Мракът бе направо космически.
Пазачите изпаднаха в паника и се разкрещяха. После млъкнаха. И чуха шум от стотици стъпки…
Бум!
… и аварийното осветление на мината се включи и освети Джак, който си беше на същото място до кръста…
… само че сега зад него стоеше цяла армия.
Армия от няколкостотин миньори роби, които бе освободил от килиите им, преди да се изправи срещу пазачите.
Нямаше никаква нужда от думи — лицата на робите казваха всичко: смъртна омраза, гняв и жажда за възмездие. В битката, която щеше да последва, нямаше да има милост, това щеше да е битка, която да въздаде дължимото за годините робство.
С раздиращ ушите вик робите се хвърлиха срещу пазачите.
Последвалото можеше да се опише само с една дума: клане.
Неколцина пазачи се опитаха да вземат оръжията си от стойката наблизо, но робите ги събориха на пода и буквално ги смачкаха на пихтия. Други полетяха в басейна.
Някои се опитаха да избягат към асансьора — единствения изход от мината, — но върху тях се нахвърлиха десетки роби, въоръжени с дъски с набити в тях пирони, и ги пребиха до смърт.
Само след минути всички пазачи бяха мъртви и в мината се възцари тишина.
Джак освободи Мечо Пух от клетката му. Щом стъпи на твърда земя до басейна, Пух погледна Джак и възкликна ужасено:
— В името на Аллах, Джак, изглеждаш като смачкано лайно!
Окървавен, мръсен и изтощен отвъд всякакви предели на човешката издръжливост, Джак се усмихна и каза:
— Знам…
После припадна в ръцете на Мечо Пух.
Събуди го блаженото усещане на галеща лицето му слънчева светлина.
Отвори очи и видя, че лежи на кушетка в караулната на мината; слънцето надничаше през прозореца.
Дясната му ръка беше превързана с чист бинт, лицето му бе измито. Беше облечен в чисти дрехи — някаква традиционна етиопска роба.
Примижа, стана и излезе.
В коридорчето видя Мечо Пух.
— А, воинът се е събудил — каза Пух. — Сигурно ще ти е приятно да научиш, че вече сме собственици на тази мина. Разчистихме пазачите с помощта на робите… мисля, няма нужда да ти обяснявам, че те ги атакуваха с огромно въодушевление.
— Мога да ги разбера — каза Джак. — Та в Етиопия ли сме наистина?
— Колкото и да не ти се вярва — да.
Излязоха под ясното небе.
Джак се огледа.
Суха пустинна земя, ръждивочервена почва и голи хълмове.
По хълмовете се виждаха сгради — каменни постройки, красиво иззидани, всяка висока поне колкото пететажна сграда и всяка сякаш издялана от цяло парче скала, подаваха се от широки ями с каменни стени. Впечатлението бе, че наистина, са едно цяло със скалата под тях.
Една от сградите бе във формата на кръст с еднакво дълги рамена — кръстът на тамплиерите.
— Сети ли се къде сме? — попита Мечо Пух.
Джак отговори:
— Да. В Лалибела. Това са забележителните църкви на Лалибела14.
— Мисията ни е пред провал, Ловецо — тъжно каза Мечо Пух.
Джак поглаждаше ранената си дясна ръка. Около тях освободените роби си заминаваха за родните места, след като бяха разграбили офисите.
— Пръснати сме по четирите посоки на света — продължи Пух. — Баща ти изпрати Стреч в Мосад, иска да получи наградата за главата му.
— Мамка му… — замислено каза Джак. — Дали само ми се стори, или Астро наистина беше с Вълка?
14
Лалибела — етиопски император от 11–12 век. Построил 19 храма (издълбани в скалите църкви) в столицата Роха, сега свещен град на абисинците Лалибела — Б.пр.