— Беше.
— Timeo Americanos et dona ferentes15 — прошепна Джак.
— Не зная, Джак — въздъхна Пух. — От онова, което видях… Астро ми изглеждаше не съвсем на себе си. А и по време на мисията ми се стори свестен младеж, в никакъв случай не злодей. Не бих прибързвал с присъдата срещу него.
— Винаги съм ценял мнението ти, Захир. Смятай присъдата за отменена, поне засега. А какво направи Вълка?
— Тръгна по следите на Магьосника, Зоуи, Лили и Алби, за да намери древното племе и да им отнеме втория Стълб.
— Неета… — каза Джак замислено.
Известно време стоя така, загледан в празното пространство.
После се отърси от мислите си и каза:
— Трябва да намерим Лили и другите. Да се сдобием с този Стълб и да го занесем навреме при следващия Връх.
— Трябва ти почивка — отговори Мечо Пух. — И лекар.
— И автотенекеджия — каза Джак и опипа двата смазани пръста на механичната си лява ръка.
— Предлагам да отидем в старата ни база в Кения — във фермата. Там можеш да получиш медицинска помощ и да намериш някой, който да се погрижи за ръката ти. После можеш да тръгнеш за централните райони на континента.
— Да „тръгна“? — улови нюанса Джак. — Не да „тръгнем“?
Мечо Пух го погледна внимателно. После отмести поглед към далечината.
— Напускам те във фермата в Кения, Ловецо. — Джак мълчеше. — Не мога да оставя моя приятел да страда в килиите на Мосад. Те са адски злопаметни. И не прощават на неизпълнили заповед агенти. Светът може да е надвиснал над бездната, знам, но няма да оставя Стреч да умре като куче в някое подземие. Той също не би допуснал подобно нещо да се случи на мен.
— Разбирам.
— Благодаря, Джак. Ще те откарам до Кения и там ще се разделим.
— Добре.
В този момент към тях се приближиха десетина от бившите роби, до един етиопски евреи. Водачът им, достолепен мъж, държеше загърнат в зебло предмет.
— Извинете, господин Джак — притеснено каза той. — В знак на благодарност хората искат да ви дадем това.
— Какво е то?
— О, това са камъните, заради които баща ви ни караше да копаем — отговори мъжът. — Намерихме ги още преди три седмици, но не казахме нито на него, нито на злите пазачи. Скрихме ги и продължихме да копаем, сякаш продължаваме да ги търсим… в очакване на спасение… на вас.
Джак не се сдържа и се усмихна широко. Не можеше да повярва на чутото.
— Та понеже ни освободихте — продължи водачът, — искаме да ви подарим свещените камъни в знак на дълбоката ни благодарност. Ние сме убедени, че сте добър човек, господин Джак.
И подаде на Джак увитото в зебло нещо. Или май бяха неща?
Джак взе дара, без да сваля поглед от мъжа.
— Искрено съм ви благодарен. И се извинявам за жестокостта на баща ми.
— Неговите действия нямат нищо общо с вас. Всичко хубаво, господин Джак, и ако някога се върнете в Африка, известете ни. Веднага ще дойдем.
После делегацията си тръгна.
— Дявол да ме вземе — въздъхна Мечо Пух. — Изглежда, оная поговорка да направиш добро и да го хвърлиш в морето, е вярна.
Джак разви зеблото и видя две каменни плочи. По тях имаше надписи… пет-шест реда текст, написани на Словото на Тот.
— Двете плочки на Тутмос! — прошепна Джак. — По дяволите!
Кенийската савана
12 декември 2007
5 дни до втория краен срок
Джак и Мечо Пух се носеха през кенийската савана в един стар камион, който бяха взели „назаем“ от мината при Лалибела.
Шофираше Мечо Пух. Джак седеше до него и замислено разглеждаше двете древни плочи.
— Ловецо… Какви са тези неща?
Без да отмества поглед от плочите, Джак отговори:
— Ако ти кажа, няма да ми повярваш.
— Да опитаме все пак. — Пух го погледна косо.
— Окей… Двете плочки на Тутмос някога били притежание на Рамзес Велики, говорим за около хиляда и двеста години преди новата ера. Стояли в древен олтар в любимия му храм в Тива и били най-цененото съкровище по време на неговото царуване. Но в края на живота му били отнети или по-скоро откраднати от един жрец изменник.
— Да си призная, никога не съм чувал за тях — каза Мечо Пух. — Трябва ли да ме е срам?
— О, чувал си, разбира се. Само че си чувал да ги наричат иначе. Виждаш ли… двойката плочки на Тутмос са известни като Десетте божи заповеди.
— Десетте божи заповеди! — извика Мечо Пух и само по чудо не изпусна волана. — Шегуваш се! Та нали двете изписани каменни плочи със заповедите на Бога са били дадени на Мойсей на планината Синай?
15
Парафраза на известното Timeo Danaos et dona ferentes (лат.) — фраза, приписвана в „Енеидата“ от Вергилий на жреца Лаокоон, която той произнесъл, когато видял Троянския кон: „Боя се от данайците (гърците) дори когато носят дарове“ — Б.пр.