Пред тях се появи стена от стъпала. Също както при първия Връх край Абу Симбел, това беше планина от стъпала, буквално стотици, широки колкото залата с колоните. Само че при този Връх стъпалата водеха нагоре, а не надолу, и явно се издигаха над нивото на водата.
— Сър, виждам повърхността — обади се операторът на хидролокатора.
— Да видим тогава какво има горе — каза Морския рейнджър.
„Индийски нападател“ се плъзна безшумно между последните колони и започна да изплува, следваше наклона на гигантското стълбище.
След няколко секунди излезе на повърхността.
Намираха се в нещо като басейн, поне сто метра широк. Приличаше на миниатюрно пристанище и беше четириъгълен: двете странични стени се показваха над водата, а широките стъпала се изкачваха до третата. Откъм четвъртата стена се виждаха някакви сгради, всичките полупотопени.
Беше тъмно. Но над стъпалата мъждееше жълтеникава светлина.
Пещерата бе огромна, висока поне двеста метра.
Люкът на рубката се отвори. Морския рейнджър и Джак излязоха и се загледаха в необятното пространство.
Уикам извади ракетен пистолет, но Джак го спря.
— Не… Вълка вече е тук.
И кимна към жълтеникавата светлина над тях.
Слязоха на брега с лодка — Морския рейнджър, двамата близнаци, Джак и кацналия на рамото му Хор. Тръгнаха нагоре по стъпалата.
И когато стигнаха върха и видяха онова, което се простираше пред тях, Джак прошепна:
— Бог да ни е на помощ!
Пред тях лежеше подземен град.
Цял град.
Каменни сгради, високи и източени като кули, се простираха напред на поне 500 метра. Всички бяха свързани с мостове — някой замайващо високи, други ниски, трети свързани със стълбища под стръмен наклон.
Между сградите имаше канали — водата, която хилядолетия се бе стичала през двата входа на пещерата, бе заляла основите на града.
Над гората от кули се извисяваше масивен зикурат — величествена стъпаловидна пирамида, издигаща се в самия център на призрачния град.
„Точно като в Ур“, помисли си Джак.
От върха на пирамидата почти вертикално стърчеше нещо като стълба. Стигаше до каменния таван на пещерата на шейсет метра височина.
А от точката, където стълбата опираше в тавана, започваше редица ръкохватки, които водеха до центъра на цялата композиция — център, от който на Джак просто му спря дъхът.
Малко странично спрямо подземния град висеше друга обърната пирамида — бронзова и грамадна, копие на онази, която вече бе видял при Абу Симбел.
Висеше от тавана на пещерата като някакъв космически кораб и бе поне два пъти по-голяма от зикурата под нея.
От мястото, където се намираше, Джак не можеше да види дали под пирамидата има някакви сгради, но подозираше, че е увиснала над бездънна пропаст като онази в Абу Симбел.
Но за разлика от Абу Симбел тук имаше град — копие на древния месопотамски град Ур.
Джак се зачуди и дали шестте Върха се различават по нещо: при Абу Симбел имаше грамадна зала, която гледаше към пирамидата, край тази пирамида имаше цял град със свързващи сградите мостове.
Викове и шум го накараха да се обърне. Идваха от другия край на пещерата.
Няколко стръмни стъпала водеха нагоре по стената на най-близката кула. Джак бързо ги изкачи. От върха на кулата се разкриваше гледка към цялата огромна пещера и той веднага разбра къде се намира в това състезание на живот или смърт.
Нещата не изглеждаха добре.
На върха на сграда, отстояща на горе-долу половината от дължината на пещерата, стоеше Вълка. Личеше си, че е там отдавна. Бе заобиколен от хора от частната си армия.
Джак изруга.
Противниците му бяха много по-напред в лабиринта от него. За пореден път започваше, принуден да догонва.
И изведнъж сред войниците, застанали точно зад Вълка, Джак видя мъничка фигурка и сърцето го сви.
Зърна детето само за миг, но изображението се запечата завинаги в съзнанието му: наведена глава, лявата ръка превързана, в дясната неговата пожарникарска каска… изплашено и само малко чернокожо момченце с очила.
Алби.
Вторият Връх
Под нос Добра Надежда Южна Африка
17 Декември 2007, 02:55
Джак обмисляше грандиозната задача, с която му предстоеше да се справи.
Първо оцени позицията на Вълка в другата половина на пещерата.
Хората на Вълка очевидно бяха влезли от запад и вече се бяха качили на една кула, намираща се по средата на разстоянието между западния вход и зикурата.