— Нещо не схващам — призна си Зоуи.
Джак й обясни:
— В Академията в Гърция Аристотел бил любимият ученик на Йероним — същият Йероним, който открил неета. Логично е да очакваме, че Йероним е разказал на любимия си ученик за неета и откритото от него там. Гатанките на Аристотел изобщо не са негови — те са на Йероним. Той ги е открил, след като е прекарал известно време с неета. Предполагам, че е накарал някой от племето да му ги преведе.
— Та кой е най-добрият брой лъжи? — върна се на темата Лили.
— Една — без колебание отговори Магьосника. — Нали се сещаш за оная приказка: ако излъжеш веднъж, ще излъжеш пак и после пак, само и само за да си последователен. Но ако е възможно да излъжеш само веднъж, това е оптимално.
В огромната пещера на втория Връх Джак провери надписите върху трите плочи пред себе си.
— Сигурен ли си, Магьоснико?
— Да.
— Би ли заложил живота си?
— Да.
— А би ли заложил моя?
— Ъ-ъ… ами…
— Окей, Макс. Не съм глупак — спря го Джак. — Така или иначе ще се вържа с въже през кръста.
Погледна плочата отдясно — на нея имаше една-единствена хоризонтална черта: едно.
Плочата сякаш се рееше над черната празнота. Джак бе взел магхука на Астро, така че завърза въжето около кръста си, подаде пистолета за изстрелване на Уикам и каза:
— Да почваме.
И без колебание скочи над бездната към плочата отдясно…
Краката му тупнаха върху плочата — и тя устоя под тежестта му.
Джак стоеше на малък плосък камък високо над черната празнота във вътрешността на кулата.
След още един скок стъпи в началото на дълъг мост със стъпала, който водеше към покрива на следващата кула.
— Ей, каубои — извика на близнаците. — Донесете от подводницата спрей или нещо подобно и ме последвайте. Ще маркирате правилните плочи. О… и ако взема да падна, ще трябва да продължите вие.
Лаклан и Джулиъс преглътнаха едновременно. После хукнаха към подводницата.
Джак напредваше през лабиринта — скачаше от плоча на плоча, ръководен от гласовете в шлема си, които му нашепваха отговорите на гатанките.
— Кой е най-добрият брой очи…
— Едно — отговори Магьосника. — Всевиждащото око, което се показва на пирамидионите.
— Кой е най-добрият живот…
— Вторият, животът след смъртта — каза Магьосника. — Скачай на плочата, на която пише две.
Джак напредваше доста бързо. Морския рейнджър и двамата близнаци го следваха.
От време на време Джак поглеждаше към другия край на призрачния град, опитваше се да прецени докъде е стигнал Вълка… и удивено забеляза, че Вълка се придвижва също толкова бързо… ако не и по-бързо от него.
Изведнъж от стените около него започнаха да рикошират куршуми.
Хората на Вълка го бяха засекли по радиото, бяха го забелязали и сега стреляха по него — имаха пряка линия за обстрел въпреки плетеницата от високи кули и мостове.
Джак и Морския рейнджър стигнаха до един перваз, който влизаше навътре в една от кухите кули. Този път им бе предложен троен избор… но на никоя от трите възможни плочи нямаше надписи.
Лили бързо преведе надписа върху перваза: „Каква е посоката на смъртта…“
— На запад — помогна им Магьосника. — Това е посоката на залязващото слънце. Древните египтяни са смятали, че слънцето се ражда всяка сутрин на изток и умира всяка вечер на запад. Именно заради това погребвали мъртъвците на западния бряг на Нил. Отговорът е „запад“.
Джак скочи на плочата западно от него.
Тя устоя и той изтича нагоре по стъпалата към следващата кула. Морския рейнджър го следваше.
И изведнъж се разнесоха викове и двамата чуха гласа на Вълка:
— Окей, Нож и Меч. Давайте!
Джак надникна иззад ъгъла на сградата… и видя, че хората от ГЕСГ се катерят по стъпалата на зикурата. Изглеждаха като мравки на фона на чудовищната сграда.
„По дяволите, не може да бъде!“, помисли Джак.
Но фактът бе неоспорим: хората на Вълка бяха стигнали до зикурата преди него и сега се изкачваха по стълбата към тавана.
Вълка, Рапирата и Алби бяха на стъпалата на зикурата заедно с основната група командоси. Двама души затичаха нагоре по стълбището: единият от бялата раса и с униформа на командос от Делта Форс. Другият изглеждаше азиатец и бе с бойната униформа на морски пехотинец.
Ножа.
Предателят.
И макар да изоставаше в съревнованието кой да стигне пръв, Джак продължи напред.
„Никога не спирай — каза си. — Никога не се отказвай“.
Тичаше по мостовете.
Меча и Ножа се качваха по стълбата.
Джак скочи още няколко пъти по плочите гатанки, подпомогнат от Магьосника и Лили. Хората на Вълка стреляха по него, но не успяха да го улучат.